Той покровител на българския народ и основател на Рилския манастир и е един от най-почитаните български светци. Св. Йоан Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина. Живее по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър - време на насилствено разпространение на християнството в пределите на България. Според житието му, още като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, затова напуска родното си място и постъпва в манастир. Но, след като приема монашеството напуска манастира и започва да се скита из българските земи.
Св. Йоан Рилски обикаля Осоговско-Беласишките планини, Витоша, но най-много му харесала най-високата и безлюдна - Рила, затова и тук по-късно основава едноименния манастир. Наречен от народа Чудотворец, защото славата му че, помага на хората в беда и изцерява от тежки болести се разнесла из целия Балкански полуостров. Легендата разказва, че цар Петър I е отишъл от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него но монахът не пожелал да се запознае с владетеля поради смирение.
Св. Йоан Рилски приел плодовете и храната, но не и златото, което царят му дарил. Християнското му смирение само увеличило славата и уважението, на което се радвал и увеличил броя на ученици, които идва ли при него. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител. Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.
През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. Св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия. В литературата е описан като изключителен аскет, извършител на не едно и две чудеса.
