Църквата в с.Клокотница е сред най-старите християнски обители в Хасковски регион. Типично за градежа преди 150 години, когато майстор смолянчанин захваща да я строи, тя е ниска и по-голямата й част е в земята.

Майсторът си появил по тези земи след провидение през 1860 година. „В селото дошъл човек някъде от смолянско, защото разбрал, че тук  няма църква. Разрешават му да я направи в най-ниската точка - да не е по-висока от конски бой. Всички местни му помагали при съграждането - кой с труд, кой с дарения", разказва кметът на Клокотница Евгени Трендафилов. Чувал е преданията от старите хора.

Иноземецът бил и строител, и поп. До днес почива на това място духът му, гробът му се намира в двора на църквата, зад една от стените й. Разказвайки това, кметът на селото превърта огромния ключ на църковната порта, чува се проскърцване и звукът връща човек в далечните времена. А през това време високият над метър и осемдесет селски управник скланя глава, не само за да се промуши през ниската вратичка, но и като за молитвен жест.

Но това не е случайно. Навеждайки се да влезе в храма, от пазвата му увисва на синджир тежко разпятия. Евгени е дълбоко вярващ още от дете. Корените му са от Хасково и разказва, че като малък е израснал в двора на църквата “Св. Димитър“ в родния си град, понеже къщата им била непосредствено до храма. По-късно е църковен настоятел и ктитор в нея. По големи празници носел и иконата. „Вървя с вярата в душата и в сърцето. Без вяра умира духовността на един народ“, казва селският управник.

В село Клокотница идва преди много години, когато със съпругата си купуват къща, за да я превърнат в семейна вила. Когато дошли в селото, църквата била затворена с години, нямало свещеник, обясняват съпрузите. Когато я отварят виждат, че част от стенописите са замазани с гипс. Майсторите, които през годините, влизали за ремонт, гледали просто да запушат пукнатините. Затова съпругата на кмета - Красимира, чието хоби е рисуването, решава да освежи стенописите. Нямало средства да се плати на зограф, затова сама се захваща с тази работа. Сега кметът и съпругата му  се надяват освен за ремонт, да се съберат пари и за реставрация на стенописите.

Най-належащо е обаче да се стегне покрива, за да спрат течовете. „Състоянието му в момента е такова, че трябва да се действа веднага, за да бъде спасена църквата. Иначе няма да презимува, покривът ще падне. Когато идваме да чистим храма, все се оглеждаме да не ни се стовари нещо на главите“, казва Красимира.

И днес в църквичката рядко идва да служи поп. Затова кметът Трендафилов на големи празници се нагърбва с четенето на молитви. „Аз отварям, аз чета молитвите на големи празници, като Великден. Да ме прости Господ, но и на Йордановден хвърлям кръста, защото няма кой. А хората се събират, идват в храма за празника“, кръсти се кметът.

За първоначалния ремонт и най-неотложните кръпки по тавана и покрива са необходими около 10 000 лева. Вече има кутия за дарения. Има и организации, който са дарили различни суми. В Клокотница се надяват обаче, че на призива за спасението на 150-годишния храм в селото ще се отзоват не само родолюбиви местни хора, а и такива, който от години живеят в чужбина.

За набиране на средствата, необходими  за ремонта на храма има отворена и банкова сметка в Пощенска банка, може да я видите на една от снимките.

Haskovo.net