За пореден път от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настояват "класът" за прослужено време да отпадне и да бъде включен в основното възнаграждение на работниците. Това се споменава в писмо до социалния министър Бисер Петков, съобщиха от АИКБ.
В писмото те изразяват подкрепата си за предложеното от Петков "Рамково споразумение" от 30 юни 2017 г. между синдикатите и работодателите за процедура и механизъм за определяне на минимална работна заплата (МРЗ). Индикативният й размер за следващата година е 385,50 лв. по първия сценарий; 487, 76 лв. по втория и 500,52 лв. по третия, се казва в писмото.
Индустриалците са готови за конструктивно участие в по-нататъшните преговори по тази изключително важна тема за българската икономика. Ако не бъде постигнато споразумение за минималната заплата, предложението да бъде внасяно съвместно от
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и от Министерството на икономиката (МИ), искат индустриалците.
Те предлагат три сценария за размера на МРЗ, които са близки до предложенията на МТСП, но не съвсем.
По първия сценарий от АИКБ смятат за неприемливо и силно завишено да се използва формула, в която МРЗ е 66% от медианната работна заплата (вид средна работна заплата, най-често срещаната, която се получава от най-много работници и служители). По този сценарии от АИКБ предлагат минималната заплата да бъде 50% от медианната работна заплата.
Работодателите намират най-голяма икономическа логика при втория сценарии - 487, 76 лв за ръста на МРЗ. Недостатъкът е, че той не коментира адекватността на базата. Според АИКБ при изчисленията по втория сценарий не бива да се допуска в изчисленията инфлацията да бъде отчитана два пъти.
Индустриалците отхвърлят третия сценарий на социалното министерство - за 500,52 лв. минимална работна заплата. Философията на третия сценарий е, че с МРЗ трябва да може да се издържа "средностатистическо домакинство" с "подходяща големина".
"МРЗ е цена на положен труд от страна на работник или служител с възможно най-ниската квалификация. Ние не можем да обвързваме МРЗ с потребностите на "средностатистическо домакинство" с "подходяща големина", освен ако не се връщаме към известния ни лозунг, адресиран към светлото бъдеще, където щеше да се изисква "от всекиго според способностите", а да се дава "всекиму според потребностите". Нека оставим този лозунг на някогашните пропагандисти и да не замесваме философията му в преговорите за механизъм за определяне на МРЗ", пишат от АИКБ.
Индустриалците се противопоставят на идеята на МРЗ отново да се дават функции на инструмент за социално подпомагане. Според тях, третият сценарий противоречи и на заложеното в член 3 на Конвенция 131 на Международната организация по труда.
Според тях сценарият с най-високата предложена минимална работна заплата може да бъде заменен с вариант, при който средната работна заплата в страната се умножава по коефициент. Той се определя като съотношение на средно претеглената минимална месечна работна заплата за държавите от ЕС, които имат регламентирана и средно претеглената средна месечна работна заплата за същите държави.
Индустриалците настояват средният размер на "класовете" да се отчита при договарянето на минималната месечна работна заплата за страната.
От АИКБ не приемат страна по евентуалното бъдещо споразумение да бъде Съюзът за стопанска инициатива (ССИ). Причината е, че прокуратурата е сезирана за документна измама при оформянето на документите на ССИ, с които тази организация е призната за национално представителна.
От АИКБ смятат, че има определена аналогия между срока, за който се подписват колективните трудови договори на отраслово и общинско ниво, както и на ниво предприятие и срока на валидност на споразумението, с което ще бъде договаряна минималната работна заплата.
Според Кодекса на труда, един колективен трудов договор се подписва за срок не по-малък от една година и не по-дълъг от две години. Срокът на валидност на договора се договаря в самия текст на съответния отраслов колективен трудов договор (ОКТД), Общински колективен трудов договор (ОбКТД) или колективен трудов договор (КТД) на ниво отделно предприятие. Аналогично, смятаме, че определянето на срока, в който споразумението за определяне на МРЗ за страната ще е в сила, може да бъде уредено по същия начин, по който това е направено за цитираните видове колективни трудови договори в Кодекса на труда, пише в писмото на индустриалците до социалния министър.
Разбира се, ние си даваме сметка, че може да има възражения, че споразумението за определяне на размера на МРЗ за страната не е колективен трудов договор. Това е така, но от формална гледна точка, смятат индустриалците.
Иначе, това са преговори, които са изключително близки по своя характер до колективното договаряне, като в тях е налице изричното изискване за представителност на страните по него - точно, каквато е уредбата на въпроса за отрасловия колективен трудов договор (ОКТД) и Общинския колективен трудов договор (ОбКТД).
