Чарлз Дарвин не е знаел какво да прави с откритите от него фосили на странно животно в Патагония, затова ги изпраща на своя приятел - прочутият палеонтолог Ричард Оуен. Оуен обаче също е изумен и учуден, разказва phys.org
"Костите не са приличали на нищо, виждано дотогава", коментира Михаел Хофрайтер (Michael Hofreiter), главен автор на проучване, публикувано в Nature Communications, в което най-сетне се разкрива към кой клон от еволюционното дърво принадлежи нареченото от Дарвин "най-странното животно, откривано някога".
"Представете си камила без гърбица, с крака на носорог и глава, оформена като антилопа сайга", обяснява Хофрайтер, който е професор в Университета в Потсдам, цитиран от AFP. Macrauchenia patachonica - буквално "дългошиеста лама" - е имал дълга муцуна и ноздри, разположени високо на черепа.
Близо два века биолози и таксономи спорят към кой клон от еволюционното дърво принадлежи този странен звяр, който е тежал 400-500 кг, живял е в открити пространства и се е прехранвал с трева и листа. Но смесените му телесни белези и липсата на ДНК данни са направили невъзможно определянето на това дали Macrauchenia patachonica принадлежи наистина към ламите, на които е кръстен.
Оказва се, че не е съвсем така. Нов генетичен анализ разкрива, че Macrauchenia patachonica е бил по-близък към древния род Нечифтокопитни (Perissodactyla), в който попадат конете, носорозите и тапирите.
"Имахме труден проблем за разрешаване. Когато древна ДНК е толкова зле съхранена и пълна с нежелана ДНК от околната среда, ние разчитахме на това да успеем да използваме геномите на близки роднини като вид рамка за възстановяване на фосилни секвенции", пише водещият автор на новото проучване Майкъл Уестбъри (Michael Westbury) също от Университета в Потсдам.
Проблемът е, че Macrauchenia patachonica е бил последният от своя еволюционен клон - не е имал нито един близък роднина, който да е познат на съвременните учени. Затова, за да разрешат този пъзел, Уестбъри и екип от 20 учени използват митохондриална ДНК (която се намира не в ядрото на клетката, а в митохондриите), извлечена от фосил, открит в Южно Чили, за да декодират произхода на изчезналия бозайник.
Наследен единствено от майката, митохондриалният геном е по-малък и има повече копия в клетката - от там и във фосилите - от ДНК от по-сложния ядрен геном, обяснява Хофрайтер. "Митохондриалната ДНК е много полезна за оценяване на степента на свързаност между видовете", допълва той.
Екипът събира заедно почти 80% от общия геном, като по този начин разбира точната еволюционна времева линия на Macrauchenia patachonica. Те заключават, че произходът на съществото се разделя от това на съвременните Нечифтокопитни преди около 66 милиона години - около същото време, когато огромен астероид пада на Земята и унищожава динозаврите.
Macrauchenia patachonica оцелява до края на Плеистоцена - преди около 20 000 до 11 000 години. "Защо е изчезнал не знаем - все още е отворен въпрос дали причината са били хората, дали климатичните промени или комбинация от двете", отбелязва Хофрайтер.
