До месец “Обединени патриоти“ ще внесат в Народното събрание проектозакон за защита на българския книжовен език.
Това стана ясно по време на дискусия в парламента, в която участваха представители на управляващите, БАН, книгоиздатели, езиковеди и представители на телекомуникационния и банковия сектор, съобщи БНР.
Закон за съхранение на българския книжовен език е внасян в парламента и от партия “Атака“ през 2010-та година. Новият закон ще регламентира книжовната норма, нейната защита и съхранение. Ще бъде включено и виртуалното пространство.
Според писателя и журналист Иван Гранитски, инициативата е полезна и необходима. Той припомни, че закон за българският език е предлаган и от писателя Николай Хайтов, но неговият законопроект е изчезнал.
Гранитски смята, че това е заради общата тенденция на чиновниците в Брюксел да налагат отказ на национална идентичност на по-малките страни, между които и България и това е една от причините народните представители да не приемат такъв свръх-важен закон.
"Проектът, който се предлага в момента, е доста несъвършен. Ние ще предложим конкретизиране на отделните членове. Нашите медии си служат с един доста обеднен език. Да не говорим за пълния турлю-гювеч с надписите на латиница. В закона ще се регламентира изписването на български език на всички надписи, табели и указателни знаци", подчерта той.
Станислав Станилов набляга на това, че законът е за книжовния език, а не за говоримия: "Депутатите говорят на диалект. Говоримият език на официални места винаги дава отражение в цялото общество и ако хората слушат народните представители в Събранието да говорят на официалния книжовен език, те също ще се влияят от това".
Важна промяна, която се предвижда, касае и работата на вносителите на мобилни устройства, които трябва да могат да работят и на кирилица.
Депутатът Милен Михов поясни, че трябва да се въведе регламент, който да изисква за всички вносители на такъв тип устройства да поддържат технически и софтуерни възможности за използването на кирилица.
