В неделя Православната църква чества Неделята на Всички български светии.

Този ден е посветен и на тези светци, чиито имена днес не знаем. Измолва се молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.
Неделя на Всички български светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар. Празнува се в първата неделя след Петдесетница. Тази година Петдесетница бе на 4 юни.
Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме и безбройните неизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния небосклон.

Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила.