Всяко дете, което не ходи на задължителната детска градина (от 5 г.) или на училище ще бъде издирено и вкарано в задължителна предучилщна група или в училище. Това обяви министърът на образованието Красимир Вълчев на първата си пресконференция. Днес той представи екипа си и обяви приоритетите си. Справянето с неграмотността е №1 сред тях.

Ще предприемем решителни мерки за ликвидиране на неграмотността - за обхващане и задържане на всяко дете и ученик, обяви той.

"България е изправена пред предизвикателството на намаляващ дял на работната сила, продължаваща миграция и увеличаващ се дял на лицата от уязвимите групи, в които родителите са с нисък образователен статус, а в тези семейства респектът към образованието е нисък. Това прави предизвикателствата пред нас и пред социално-икономическото развитие на страната още по-големи. Рецептата за преодоляването му е доста по-сложна от записаното в управленската програма. Трябва да използваме всички дейности и мерки за постигането на тази цел. В опростения му вариант това означава решителни мерки плюс мотивирани учители", заяви министърът.

До края на юни ще има механизъм за действие, който ще включи различни институции.

Ще работим заедно по обхващането и задържането на всяко дете в задължителната предучилищна и училищна възраст - това е и заръката на министър-председателя, допълни Вълчев.

Ключово ще е обхващането на децата, които са в задължителната за предучилищно обучение възраст - 5 г. Изследванията показват, че ако децата бъдат обхванати отрано, те имат по-добри резултати и в училище, това е предпоставка да завършат основно и средно образование, да се включат в професионално образование, да бъдат пригодни за пазара на труда, посочи министърът.

Учители

За да бъде преодолян проблемът с неграмотността, системата трябва да бъде подсигурена с добри и мотивирани учители, посочи министърът.

Това означава стимули младите да стават учители, т.е. по-високи заплати.

"Страните с най-високи образователни резултати са тези, в които в учителската професия се включнат учениците с най-добрите образователни резултати. Това ще създаде предпоставка за повишаване на образователните резултати в бъдеще.

Ако заложим на учителите, ще създадем база за всички останали професии", категоричен бе министърът, чиято цел е учителските заплати да са над средната за страната.

Учителите ще получат различно увеличение на заплатите, не за всички процентът ще е точно 15%. За да се осигури равен достъп до добро образование, ще има финансов стимул за работа с уязвимите групи и в отдалечени населени места. За целта ще се промени разпределителният механизъм в делегираните бюджети.

"Диферецираното увеличение ще бъде насочено към компенсиране на неравенствата, които имаме в достъпа до образование. Ще се стимулира работа с деца в уязвими групи - когато в семейството са се натрупали дефицити, учителите трябва да положат повече усилия, тяхната работа е по-неблагоприятна и по-трудна - обясни министърът. - Във формулата за разпределение на средствата ще има коефициент, който ще води до повишаване на средствата за учителите, които работят в малки и отдалечени населени места, това са учители, които трябва да жертват социалната си среда, която имат в града, за да работят в тези отдалечени населени места и необходимо те да бъдат компенсирани, защото естествената склонност на младите е да останат в големите градове."

Инвестицията в млади учители цели и решаването на друг проблем - до 8 г. половината учители ще са навлезли в пенсионна възраст.

Сред другите училищни приоритети на Вълчев са осигуряването на повече часове за спорт и по-добри спортни бази в училищата.

По повод случаите на насилие в училищата той увери, че ще предвижда увеличаване броя на психолозите от 2018 г.

Учебници

Министърът засегна и друга проблемна област - навременното осигуряване на системата с безплатните учебници.

На 15 септември ще има учебници за първи и пети клас, увери той. За втори и за шести клас обаче може да има закъснение.

Ако това се случи, децата ще работят по електронни варианти на одобрените учебници. Това ще продължи най-много до приключването на преговора или вземането на първите уроци от новия материал. Много малко ученици ще чакат учебниците си след 30 септември, смята Красимир Вълчев.

Университети

Разрастването на университетите и универсиализацията им - тенденция започнала през 90-те години и продължаваща досега - не даде добър резултат, посочи министърът.

"Висшите училища избраха да се разрастват, да универсализират профила си. През 1990 г. имаше 30 специализирани и 5 широкопрофилни висши училища. Оценката днес е, че те са силни там, където са извършвали обучение преди 25 години и екстензивното им развитие по-скоро дава негативни резултати. Ще ги провокирам и да координират помежду си програмите си."

Той ще води политика на обвързване на финансирането с качеството и потребностите на пазара, ще се стимулира специализацията на висшите училища, на профилната им оптимизация, ще се вземат предвид и нуждите на региона.

Ще провокирам висшите училища на дебат за стратегическото им развитие за по-дълъг период - 20-30 години, за тяхната визия за развитието на държавното висше училище, за мястото му на регионалния, националния и наднационалния образователен пазар, посочи Вълчев.

Всяко от тях ще трябва да е наясно в кои направления и защо специализира.

Екип

Със задачата за създаването и провеждането на политиките за обхващане и задържане на децата в детските градини и училищата вече е натоварена зам.-министър Деница Сачева, бивш зам.-министър на труда и социалната политика във втория кабинет на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Сачева ще и е ресорният зам.-министър в МОН за европредседателството.

Таня Михайлова - вторият зам.-министър от квотата на ГЕРБ в МОН, ще отговаря за реформата в професионалното образование, където се предвижда разширяване на дуалното обучение. Преди идването си в министерството тя беше директор на професионалната гимназия по прецизна техника и оптика "М. В. Ломоносов".

Досегашният зам.-министър проф. Иван Димов засега остава изпълняващ длъжността с ресор висше образование. Дали той ще бъде сменен все още не мога да кажа, отговори министърът на журналистически въпрос.

Красимир Вълчев е предложил структура на ръководния състав с четирима зам.-министри, един от които да отговаря за Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", по която към момента има сериозни проблеми, най-вече по ос 1 (наука). Дали структурата ще бъде одобрена, зависи от премиера. Остава открит въпросът и кой ще е зам.-министърът от квотата на коалиционния партньор - Обединени патриоти.

На мястото на Вълчев като главен секретар в МОН вече е избрана Албена Михайлова.

Началник на кабинета му пък става Николай Стефанов, който идва от финансовото министерство.