Лекарствените средства, освен със своите неоспорими ползи за подобряване на човешкото здраве, прадоксално могат да участват в неговото влошаване. Как става това? Възможно е по много и различни механизми. Едни от тях са злоупотребата с медикаменти, както и развитието на зависимост към някои от тях или комбинацията им. Лечението на дадено заболяване понякога се превръща в отделна нова болест за дадения човек, а именно болест на лекарствената зависимост.
На този въпрос няма еднозначен отговор. Има редица лекарства, които, без да имат специфична молекула, водеща до зависимост, биват приемани от даден болен не по правилния начин, което може да доведе до сериозни последствия. Тогава говорим за злоупотреба. Причините, които стоят в основата, са самолечението, неспазването на лекарските предписания по отношение на дози, интервали на прием, комбинация с други лекарства, храни, напитки. Лесният достъп до някои (на пръв поглед безобидни) лекарства в аптечната мрежа също е фактор, който не бива да се подценява.
Приемът на лекарства заедно с наркотични средства и алкохол е честа практика, водеща до тежка злоупотреба. При други болни дългият и неконтролиран прием на някои медикаменти може да доведе до аналогичен резултат. Тези, до болка повтаряни от медицинското съсловие препоръки, би трябвало да се вземат под внимание преди да е станало прекалено късно.
Злоупотребата може да бъде два основни типа според това дали съответното лекарство предизвиква зависимост или не. При първите няма реално „пристрастяване“, не се развива абстиненция, но човек усеща сериозна „необходимост“ от тях. Такива могат да са редица обезболяващи (тук изключваме опиоидните такива), диуретици, сънотворни, хормони, лаксативи и почти всички други. Обяснява се с небходимостта от постигане на даден лекарствен или допълнителен ефект от съответната лекарствена група.Такива злоупотреби обаче могат да бъдат опасни, както се цитира в не един клиничен доклад.
Пример за това са бъбречните увреждания при предозиране на диуретици с цел намаляване на телесните течности и „отслабване“. Сходна е ситуацията при предозиране с лаксативи, когато могат да се развият тежки електролитни нарушения и смущения в храносмилането. Черният дроб се уврежда при злоупотреба с обезболяващи, целият метаболизъм – при неправилен прием на хормони и т.н. В голям процент се наблюдава злоупотреба с т.нар. леки сънотворни лекарства, което дава основа за последващ неврологичен и психологичен дисбаланс.
Съществуват няколко групи медикаменти, които могат да предизвикат реална физическа и психическа зависимост, а при спирането им - абстинентен синдром. Те се изписват със специална рецепта и изискват спазването на някои основни правила за начин и продължителност на прилагането им. Неспазването им може да доведе до тежки последствия, изискващи специализирано лечение.
