На 3 март е подписана Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), а Общото събрание на ООН обяви датата за Световен ден на дивата природа на 20 декември 2013 г. Тази година мотото е „Да чуем гласовете на младите“, с което се насърчават младежите по целия свят да се справят заедно със сериозните заплахи за дивата природа – загубата и промяната на местообитанията, свръх експлоатацията, незаконения трафик.

Над 14 000 вида бозайници и птици, над 8000 влечуги и земноводни и 30 000 вида риби, около 2 млн. вида безгръбначни и около 250 000 вида цветни растения са известни днес. Числеността на много от видовете намалява поради унищожаване на местообитанията или увеличаване на експлоатацията им. През последните столетия основната причината за загубата на повечето от изчезналите растения и животни е човекът. Според експертите завинаги сме изгубили 17 вида и подвида мечки, 5 вида вълци и лисици, 4 вида котки, 10 вида диви говеда, овце, кози и антилопи, 4 вида коне, зебри и магарета, 3 вида елени. Изчезнали са цели видове птици и растения, а точният им брой е трудно да се определи. Без обикновеният човек да подозира, унищожението продължава и в наши дни.

Международният контрол на търговията със застрашени видове се извършва чрез Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора CITES, известна като Вашингтонската конвенция, в която членуват повече от 180 страни. Конвенцията действа чрез забрана на международната търговия с непосредствено застрашени видове (Приложение I), както и чрез регулиране и наблюдение на търговията с други видове, които могат да се превърнат в застрашени (Приложения II и III). Основната й цел не е  забраната за търговия, а регулация и устойчиво използване на природата.

В Конвенцията CITES са включени около 5000 вида животни и 25 000 вида растения. В различните приложения към CITES има много видове от българската флора и фауна: видра, всички хищни птици, двата вида сухоземни костенурки, есетровите риби, вълкът, кафявата мечка, червеногушата гъска, турската боа, белият аполон, всички салепи (диворастящи орхидеи), кокичета, циклами и др.

По данни на TRAFFIC (международна мрежа за оценка на търговията с диви видове) през първото десетилетие на 21 век законната търговия на продукти от дивата природа се оценява на почти 100 милиарда евро. За този период в Европа са внесени 3,4 милиона гущери, 2,9 милиона крокодили, 300 000 змии, за да бъдат търгувани като домашни любимци, 3,4 милиона змийски кожи, 424 тона хайвер от есетра десетки милиона кубични метра тропическа дървесина от Африка, Южна Америка и Азия и всички те са CITES видове.

Британските митнически служби и Интерпол разполагат с данни, според които незаконният трафик със застрашени видове е с оборот от около 17 млрд. евро годишно (без да се отчита оборотът от нелегален внос на дървесина или продукти от защитени видове). Това нарежда този бизнес на трето място по доходност, след търговията с оръжие и наркотици.

В последните години намалява тенденцията за подценяване и пренебрегване на нелегалния трафик на защитени видове и продукти от тях.

През 2010 г. пет международни организации – CITES, Interpol, UNODC  (Бюро на ООН за наркотиците и престъпността), Световната банка, и Световната митническа организация, обединяват усилията си за борба с незаконната търговия със застрашени видове. Създаден е Международен консорциум за борба с престъпленията срещу дивата природа. Едни от най-застрашените видове в момента са слоновете, тигрите и носорозите.

Тигрите и носорозите се използват в нетрадиционната азиатка медицина,  защото се смята, че костите от големите котки са афродизиак, а рогът от носорог е „сигурен лек“ срещу рак. А в това няма нищо вярно – рогът от носорог, например, се състои от същото вещество, от което и човешката коса – кератин.

Масовото избиване на слонове за слонова кост е продиктувано от огромния пазар (основно в Китай, Тайланд, Хонконг) от произведения на изкуството, изработени от този материал. Доказано е, че много от международните терористични организации осигуряват част от финансирането си именно по този начин.

Въпреки засиления международен контрол и драстичните ограничения, по официални данни на ден се избиват около 100 слона. В Кения всеки ден се води война за опазването на тези „нежни гиганти“. Статистиката  показва, че жертва са десетки екземпляри, убити от бракониери.

От незаконната търговия не са „подминати“ и други редки и застрашени видове, папагали, питони, маймуни. В редица африкански държави хиляди от красивите птици се ловят от дивата природа. Папагалите жако се продават за около 20 долара за брой, използват се канали за незаконен трафик и птиците се внасят на черния пазар в Европа, където крайната цена достига до около 1200 – 1500 евро за екземпляр.

През 2013, 2014 и 2016 г. Министерство на околната среда и водите съвместно със Световния тръст за папагалите (WPT) проведе три акции и за първи път от Европа бяха върнати в Африка (Уганда) папагали жако, част от заловена на българската граница нелегална пратка. След рехабилитация птиците бяха пуснати отново в природата.

Много влечуги също са обект на незаконен трафик – питони, гекони, отглеждани като домашни любимци, крокодили, използвани за изработка на кожени изделия и др. Важно е любителите на екзотичните животни да знаят, че за да отглеждат законно любимците си, които са CITES видове, трябва да имат документи за законен произход, CITES разрешителни за внос/износ и др. Животните подлежат на задължителна регистрация в съответната регионална инспекция по околна среда и води.