През мандата на 43-то Народно събрание се наблюдава все по-нарастващ интерес към работата на институцията и увеличаване броя на граждани, студенти и ученици по програмата за образователни посещениял Това сочи справка на парламентарния пресцентър, предоставена на БТА.

Да ударят парламентарния звънец в пленарната зала е запомнящо се приключение за децата. Пътят на законите интересува студентите. Гражданите пристъпват през тежките врати на сградата с надпис "Съединението прави силата" с респект към историята, която може да бъде почувствана почти навсякъде - коридорите, пленарната зала, на балконите.

Инициативата висшият законодателен орган да бъде отворен за онези, на които служи и които го избират, е още на Йордан Соколов като председател на 38-то НС, си спомни зам.-председателят на 43-я парламент Димитър Главчев /ГЕРБ/. Достъпът е лесен, отбеляза той.

Идеята е стара, има я не само у нас, но и по света, казва и председателят на 42-я парламент и депутат с дълъг опит Михаил Миков /БСП/.

Програмата за образователни посещения на граждани в Народното събрание съществува от 2002 г., като е заимстван опитът на британския парламент, разказва Елена Каменова от пресцентъра на парламента.

Тенденцията е посетителите да се увеличават, въпреки традиционно ниския рейтинг на НС

За двете години работа последното Народно събрание е привлякло интереса на общо около 19 000 граждани при 525 образователни визити. Пикът на интереса към законодателния храм е бил през 2015 г. Тогава в него са влезли повече от 9600 души в рамките на 275 организирани посещения. За 2016 г. има 215 визити, довели в Народното събрание около 7800 граждани. През октомври, ноември и декември на 2014 г., според данните, е имало 35 образователни посещения на приблизително 1200 любознателни посетители.

Най-висок е процентът на студентите-юристи, икономисти, политолози, от специалностите "Публична администрация", "Журналистика", отчита администрацията. Нещо повече - голяма част от университетите у нас вече имат изградена традиция и включват посещенията в НС в учебните си програми.

Учениците са предимно от средните образователни училища, както и четвъртокласници, изучаващи предмета "Човекът и обществото". Всяка година в парламента идват и представители на граждански младежки организации, членове на ученически парламенти, учители по история, гости от чужбина. В последните дни, преди 43-то НС да бъде разпуснато, то е било разгледано от германски туристи, които проявяват интерес към законодателните процедури, основно към държавното устройство. Те искат да знаят какво е мястото на Народното събрание с оглед на това как работи държавата, разказва Елена Каменова.

Напоследък най-актуална била темата какви са процедурите при разпускане на парламента, как се назначава служебен кабинет, в какви срокове.

Хората искат да видят сърцето на българската демократична история

"Хората искат да видят сърцето на българската демократична история", убеден е председателят на 42-то НС Михаил Миков. Отвореният парламент, смята той, винаги е достъп на гражданите до пряката демокрация, до начина, по който тя функционира, вижда се какво правят народните представители.

"Гражданите, които влизат тук, въпреки ниския рейтинг на НС, по-скоро ниския рейтинг на депутатите, гледат наистина с уважение към това, което се е случило в тази сграда", твърди Росен Петров, народен представител от ПГ "БДЦ-Народен съюз" в 43-я парламент. В крайна сметка, добавя той, тук се е творила българската история, в тази сграда се е обединила България по времето на Борис Трети, тук са вземани едни от най-добрите и най-лошите решения в нашата история. За хората, според него, това е нещо средно между посещение на музей и на най-висшия орган в държавата. И дава аргументи с портретите на всички председатели на НС през времето, един от които на Захари Стоянов, с картините на Мърквичка - всички те са окачени по стените.

Най-трудните въпроси задават младите хора

"Най-трудните въпроси задават младите хора, разговаряме с тях, те са респектирани в добрия смисъл", отбелязва Димитър Главчев.

Елена Каменова допълва, че студентите основно се интересуват от процеса на работа, като целта е да се запознаят с парламентарните процедури, с дейността на НС, проявяват интерес и към парламентарните комисии.

"Възрастните хора питат не за законите, а за пенсиите си", уточнява Емил Димитров от ПГ "Патриотичен фронт" в 43-я парламент. По думите му те казвали: "Ей, помислете за нас, помислете, че едва издържаме". Тях това си ги боли, защото нямат хоризонт, нямат допълнителни доходи и не мога да се качат на самолет и да заминат на Запад, обяснява той.

За най-малките посетители най-интересна е залата, да ударят звънеца, разказва Каменова.

От детските групи е впечатлен и Емил Димитров. Децата най-много се радват на посещението в парламента и на тези, които ги водят, им е много трудно да ги помолят да не са шумни, уточнява той. Аз даже им пускам осветлението да се снимат на трибуната, насочвам ги към интересни места, на които да си направят снимки. Не може да не се радваш на едни малки деца, някои са тръгнали от Бургас, от Варна, цяла нощ са пътували, за да дойдат да разгледат Народното събрание, споделя депутатът. Според него те не осъзнават важността на тази сграда и не е и нужно. На тях всичко им е интересно, примерно, изведнъж виждат, че НС е много по-малко, отколкото им се струва по телевизията - безкрайни коридори и огромни зали.

Децата си мислят, че имаме ресторант с някакви големи депутатски кюфтета по един метър в тигана,слизат долу и виждат, че кюфтетата са много малки, нищо особено - столова храна. Да продължават да идват децата, пожелава Емил Димитров.

Забавните моменти от образователните посещения

Сред най-веселите и нестандартни въпроси, които гражданите в Народното събрание задават, е колко тежат полилеите в залата, колко са здрави, добре ли са закрепени. Това си спомня Елена Каменова.

Росен Петров, едно от разпознаваемите лица, най-често бил питан ще има ли пак операция "Слава" и дали Слави Трифонов ще прави партия. Искат да се снимат, искат автографи. За тях е интересно и да видят прословутия клуб на народния представител, да пият по едно кафе, споделя той.

Друго, което много им харесва, са кутиите бонбони с изображението на сградата на НС, които, ако някой ги извади на пазара, ще са голям хит, добавя депутатът. Защото хората обичат такива неща, да ги купуват като сувенири. При тях наистина можеш да прочетеш някакво уважение към парламента като институция, обобщава наблюденията си Росен Петров.

А колегата му Емил Димитров заключава, че е крайно време в Народното събрание да има една будка за сувенири, от която да можеш да си купиш календар на парламента, чаша, чиния, химикал или значка - нещо, което да си занесеш вкъщи и да кажеш: "Бях в София, в Народното събрание".

Все пак посетителите не си отиват с празни ръце, без спомен. Всеки от тях получава образователна брошура и книжки за Народното събрание, а също и тематични издания, които се подготвят регулярно, уточняват от парламентарния пресцентър.