За достъп до обществена информация на интернет страницата на президента е въведено изискване за предоставяне на ЕГН и електронен подпис, което обаче е в противоречие със Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Според адвокат Александър Кашъмов законът е категоричен - достатъчни са единствено трите имена на заявителя и адресът за кореспонденция. Правозащитникът коментира случая на страницата на Програма достъп до информация.
В секция „Електронни документи” на президентския сайт е създаден „Портал за електронно обслужване и подаване на документи”, в който може дистанционно да се подават жалби или молби. Записано е, че „за успешна работа с портала е необходима регистрация с актуални и достоверни данни за контакт”, посочва Кашъмов. По този начин по електронен път могат да се подадат пет вида електронни документи – молба, жалба, искане, заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и заявление за стаж към администрацията.
Бланката за заявление по ЗДОИ обаче включва полета за имена, единен граждански номер, данни на паспорт и постоянен адрес. Регистрацията за подаване на документи в портала предполага задължително предоставяне на данни за две имена и ЕГН или ЛНЧ (личен номер на чужденец). В бланката е предвидена възможност за подписване с електронен подпис.
За подаване на молби за опрощаване на задължения към фиска или помилване подобна идентификация е напълно логична и необходима, коментира адвокат Кашъмов. Различно, съгласно закона обаче, е положението при заявлението за достъп до обществена информация. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДОИ, заявителят следва да посочи единствено трите си имена (ако е фирма – наименованието и седалището) и адреса за кореспонденция. Според трайната практика на Върховния административен съд, изискването на всякакви други данни за заявителя е нарушение на закона. В това отношение съдебната практика е в унисон с международните стандарти. Според чл. 4, ал.3 от първия международен инструмент, посветен на достъпа до обществена информация – Конвенцията за достъп до официални документи, приета от Съвета на Европа, „формалностите във връзка със заявленията не трябва да превишават необходимото за разглеждането на заявлението”. Законодателното решение от заявителите да се изисква да посочват само имената си и адрес за кореспонденция не е случайно. То съответства на обстоятелството, че правото на достъп до обществена информация е основно право на всеки гражданин, гарантирано с Конституцията. Освен това, правото на информация на всеки един е равно на това на всеки друг, поради което не е необходимо да се идентифицира с подробности кой е подателят на заявлението. Свободата на информация е монета с две страни, при която държавата трябва да е колкото може по-прозрачна за гражданите, докато нейните институции следва да знаят за тях единствено най-необходимото, при защита на личните данни.
Същите бележки са валидни и за изискването да се подписват заявленията с електронен подпис. Върховният административен съд е изложил подробни мотиви защо не се допуска да се изисква електронен подпис при подаване на заявление по ЗДОИ. По-важното обаче е, че с изрично изменение и допълнение на ЗДОИ от декември 2015 г. бе забранено на администрацията да изисква от заявителите електронен подпис (чл.24, ал.2 от ЗДОИ), посочва още Кашъмов.
Казано просто, искането на обществена информация е основно право, гарантирано с Конституцията, също като правото на всеки да избира президент и народни представители. То не е административна услуга, при която администрацията може да изисква идентифициране на заявителите с ЕГН и лична карта, както и електронен подпис.
Следователно може да се препоръча на администрацията на президента да отстрани посочените пропуски и да се подготви по-добре да прилага закона, особено когато той урежда конституционно гарантирани права. И ако въпросът с кого да се задълбочава диалогът за избягване на конфронтацията е въпрос на политика, която по естеството си е променлива и зависи от външни и други обстоятелства, то въпросът как да се отнасяме с конституционните права на гражданите изисква строго спазване на правните принципи и на закона, както и вещина и постоянство в прилагането му.
