"Навитакът" (Yes man) е дългоочакваното завръщане на Джим Кери към комедията след доста мрачния "Числото 23" (ако не броим гласа му в "Хортън").
Във филма той се превъплъщава в депресирания и вечно губещ банков служител Карл Алън, който старателно забърква и сърба собствена безвкусна манджа от провал и апатия.
Точката на преливане идва когато, след като скапва отношенията си с всички близки и ограничава забавленията в бермудския триъгълник между хладилника, дивана и телевизора, Карл сънува твърде вероятната си самотна смърт (изобразена с една от най-идиотските физиономии на "Гуменото лице").
Тогава той решава да промени живота си.
Помага му плашещо надъхващ семинар за позитивизъм, на който дава обет на всеки въпрос да отговаря само положително.
„Да" става задлъжителният му ответ на всяка молба и предложение и въпреки оправдания му скептицизъм в началото, утопията с по-добрия живот тръгва доста добре.
Така, редом със съпругата от Близкия изток, фелациото от беззъба 70-годишна съседка и завишените харчове, нашият човек получава нова приятелка, повишение в работата и се запознава с дълбоко заспалия авантюрист в себе си.
Естествено, всичко това не трае дълго, но пък му дава ценните уроци, от които всеки негативист има нужда (разбирай – не особено изстрадан хепиенд).
Ситуацията на филма (адаптация на автобиографията - бестселър на Дани Уолъс) е златна мина за простотии, но въпреки това сценаристите не са се опрели само на очакваните абсурди.
Затова имаме и приличен диалог, който дава поне 10 суперзабавни лафа за лична бъдеща употреба.
Към тях добави още от неостаряващите шеги, задължителни за всяка комедия от типа (тази доста напомня на по-ранен филм на Кери - "Лъжльото") и едно тематично парти на "Хари Потър", което те кара да се търкаляш на земята от хилеж.
Обратът накрая идва като здравословна изненада в предсказуемия сюжет, но това не успява да изстреля филма към определения като "невероятен" или "блестящ".
Въпреки това говорим за приятно изкарани час и половина с един от най-големите комици на Холивуд.
И това изглежда напълно достатъчно.
Ето и трейлъра:
Във филма той се превъплъщава в депресирания и вечно губещ банков служител Карл Алън, който старателно забърква и сърба собствена безвкусна манджа от провал и апатия.
Точката на преливане идва когато, след като скапва отношенията си с всички близки и ограничава забавленията в бермудския триъгълник между хладилника, дивана и телевизора, Карл сънува твърде вероятната си самотна смърт (изобразена с една от най-идиотските физиономии на "Гуменото лице").
Тогава той решава да промени живота си.
Помага му плашещо надъхващ семинар за позитивизъм, на който дава обет на всеки въпрос да отговаря само положително.
„Да" става задлъжителният му ответ на всяка молба и предложение и въпреки оправдания му скептицизъм в началото, утопията с по-добрия живот тръгва доста добре.
Така, редом със съпругата от Близкия изток, фелациото от беззъба 70-годишна съседка и завишените харчове, нашият човек получава нова приятелка, повишение в работата и се запознава с дълбоко заспалия авантюрист в себе си.
Естествено, всичко това не трае дълго, но пък му дава ценните уроци, от които всеки негативист има нужда (разбирай – не особено изстрадан хепиенд).
Ситуацията на филма (адаптация на автобиографията - бестселър на Дани Уолъс) е златна мина за простотии, но въпреки това сценаристите не са се опрели само на очакваните абсурди.
Затова имаме и приличен диалог, който дава поне 10 суперзабавни лафа за лична бъдеща употреба.
Към тях добави още от неостаряващите шеги, задължителни за всяка комедия от типа (тази доста напомня на по-ранен филм на Кери - "Лъжльото") и едно тематично парти на "Хари Потър", което те кара да се търкаляш на земята от хилеж.
Обратът накрая идва като здравословна изненада в предсказуемия сюжет, но това не успява да изстреля филма към определения като "невероятен" или "блестящ".
Въпреки това говорим за приятно изкарани час и половина с един от най-големите комици на Холивуд.
И това изглежда напълно достатъчно.
Ето и трейлъра:
Източник: dnes.bg
