На 8 януари се отбелязва Бабинден (или по стар стил на 21 януари). Това е един от най-големите женски народни езически празници и почита "бабата", помощницата на родилките. От 1951 година е обявен и за Ден на родилната помощ - професионалният празник на специалистите в сферата, акушерките и гинеколозите.

За съжаление, зад празника стои мрачна статистика. Демографската криза и отрицателният естествен прираст са трайна тенденция в България и броят на родените намалява всяка година. Заедно с това според разчетите на здравното министерство има недостиг от 900 акушерки за нуждите на страната.

Децата представляват 14% от населението на страната, като от 1999 година насам относителният им дял е по-нисък от този на възрастните хора. Ако през 2010 г. са се появили 75 хиляди живородени бебета по данни на Националния статистически институт, през 2015 г. новородените са с почти 10 хиляди по-малко. Детската смъртност у нас е най-висока в Еврола, макар че през 2015 г. се отбеляза спад в броя на починалите деца. Трайна тенденция е и раждането на повече момчета, отколкото момичета.

Обратно към празника 

На този ден традицията повелява да се засвидетелства уважение към жените, които "бабуват" на родилките, с ритуал, който продължава цял ден. Още преди изгрев слънце майките с малки деца до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода и пускат в менчетата босилек или здравец.

После отиват в къщата на "бабата" със сапун и нова кърпа, за обредното поливане. То трябва да се направи под плодно дърво, върху дръвника или отпред на стълбите. Жените поливат на "бабата" да се измие и й даряват новия пешкир, а тя бърше мокрите си ръце в полите им, за да са плодовити и лесно да раждат. Тя връзва на ръцете на децата, които е изродила, червено и бяло конче за здраве. После измива лицата им, защото се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, има пречистваща сила.

На обяд майките от селото се събират отново в дома на бабата-акушерка на празнично угощение. Те носят погачи, баници, печени кокошки и бъклици с ракия и вино. Нарежда се богата трапеза и пиршеството е продължително и буйно с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. "Бабата" поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.

След обяда на трапезата идват и мъжете и тогава идва кулминацията на празника - обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете, преоблечени като волове с кожени маски и рога изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна и я влачат из селото. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата, за да я изкъпят във водата. Ритуалът се нарича "влечугане" на бабите.