Днес, 20 декември, е народният християнски празник Игнажден, наричан още Идинажден, Идинак, Игнатовден и т.н.

Източноправославните църкви на този ден почитат трима светии, сред които Свещеномъченик Игнатий Богоносец.

Той бил епископ в Антиохия. Според преданието именно него – като малък - Христос взел на ръце, проповядвайки смирение, и за него казал: "И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема".

Св. Игнатий загинал мъченически през 107 г. в Рим, където бил хвърлен на лъвове в цирка. Преди това той непреклонно отговарял пред император Траян, че "носи Христос в душата си".

Християнската традиция обаче отдава по-голямо значение на друго вярване; смята се, че на днешната дата са започнали родилните мъки на Света Богородица.

Затова Игнажден е фактическо начало на Коледните празници (Предпразненство на Рождество Христово). И по места доста обичаи наподобяват спазваните на Бъдни вечер – с обредната трапеза, пръчката от дрян и т.н.

В Игнажден специалистите открояват и повече предхристиянски елементи, отколкото са свойствени на ред други народни празници. Той е свързан със зимното слънцестоене (22 декември), когато денят спира да намалява и се задава друг сезон, с други очаквания.

Млада година, Млад ден, Нов ден също са имена на празника. Самите обреди тогава са свързани с представата за начало, за преход към нещо ново, който носи надежда, но и изисква да бъде подкрепен с „магии”.

Най-често на Игнажден се спазва сложният обичай Полазки (Поляз, Полязовден); според него е много важно кой в този ден ще прекрачи пръв прага на дома, кой – канен или не - ще се случи „полезник”.

Името Игнатий, Игнат произлиза от ignis (лат. – огън, огнен). Затова се полага днес да празнуват и хората с други огнени имена: Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Искра.