Той е обвинен в извършване на етническото прочистване в бивша Югославия и организирането в Сребреница на най-жестокото клане в Европа от 1945 г.
Жертвите не дочакаха правосъдие за Ратко Младич, "касапина на Балканите".
Поддръжниците му са убедени в жестокостта на това той да бъде изправен пред Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия /МТБЮ/, където днес започва четенето на заключителната реч на съдебния процес. През ноември в Белград Лиляна Булатович, приятелка и биограф на "Генерала", осъди пред АФП "предварително написания сценарий".
За жертвите на войните през 90-те години Ратко Младич, днес на 74 години, е далече от това да е бил защитник на сърбите, както се стараят да го описват почитателите му. "Не се страхувайте, ще бъдете евакуирани в пълна сигурност", обеща през юли 1995 г. босненският сръбски военен лидер на мюсюлманите, бягащи от анклава Сребреница.
След това мъжете и тийнейджърите бяха отделени от жените и повече не бяха видени живи. Около 8000 бяха избити за шест дни в престъпление, окачествено от МТБЮ като геноцид.
Това не е единственото престъпление, в което е обвинен този югославски офицер, натоварен през юни 1991 г., когато войната се задаваше, да организира сръбските сепаратисти от ефимерната Република Краина в Хърватия.
Когато конфликтът се разпростря в Босна през 1992 г., произведен в генерал, той стана човекът, организирал обсадата на Сараево, където за три години от бомби и снайперисти загинаха 10 000 души.
Младич е роден 50 години по-рано, на 12 март 1942 г., на около 60 км на юг, в Божановичи. Той е на две години, когато баща му е убит от хърватски пронацистки усташи. Младич ще обедини мюсюлмани и хървати в общата си омраза, издигайки се като защитник на сръбския народ, "заплашен от геноцид и на път да изчезне при проникването на исляма".
Президентът Слободан Милошевич, починал през 2006 г. в Хага, въплъщава "Велика Сърбия"; Радован Караджич, осъден от международното правосъдие на 40 години затвор за геноцид, бе фанатичният теоретик; Ратко Младич бе безпощадната въоръжена ръка.
Пред МТБЮ, макар отслабнал от болестта, Младич никога не съжали: той "само е защитавал страната си", защитавал е "справедливата сръбска кауза".
Според този едър военен, понякога гневен, понякога весел, "границите винаги са били белязани с кръв и държавите са ограничавани от гробове".
През 1995 г., когато завърши войната в Босна, в която загинаха 100 000 души и 2,2 милиона бяха разселени, Ратко Младич се оттегли в крепостта си в Хан Пиесак, военна база наполовина под земята, в източната част на страната.
След това той се настани в Белград, защитаван от армията. Той подрязваше розови храсти, появяваше се в хлебарница, в ресторант, на футболен мач. Международната общност поиска да бъде екстрадиран. Той мина в нелегалност през 2000 г.
Въпреки падането на Милошевич, бягството на Младич продължи 11 години. Но подкрепящите го мрежи бяха отслабени от арестите и от аспирациите на Сърбия да бъде приета в Европейския съюз. Младич се превърна в пречка.
Според Лиляна Булатович Белград искал "да влезе в Европа, появявайки се чист, без грехове в съзнанието", "греховете бяха прехвърлени върху босненските сърби".
На 26 май 2011 г. Младич бе заловен у роднина в село Лазарево, Северна Сърбия. Проевропейският президент Борис Тадич го изпрати в Хага.
Според привържениците на Младич процедурата трябва да бъде прекратена заради здравословното му състояние. Той "не е в състояние да бъде съден", каза през септември синът му Дарко в интервю за АФП. Въпреки че според Лиляна Булатович той се подобрява.
Популярността му сред босненските сърби се запазва: през пролетта на 2016 г. на митинг в Баня Лука техният лидер Милорад Додик прочете писмо в подкрепа на генерала.
За бившата президентка на босненските сърби Биляна Плавшич, осъдена за военни престъпления, Младич бе "единственият човек, който можеше да спаси нашите сръбски земи".
Бившият югославски офицер полковник Гайо Петкович го описва като "циничен и садистичен" човек, воден "от гняв и жестокост" от 1994-та - годината, в която в Белград се самоуби дъщеря му Ана Младич. Една година преди Сребреница.
