Каква е разликата между благотворителността и рекламата, между милосърдието и държавните подаръци? Две събития от изминалата празнична седмица в България са поводът за следния анализ на Ясен Бояджиев.
Една благотворителна акция в подкрепа на нуждаещ се от лечение в чужбина млад човек и едно решение на държавна агенция, представено като антикризисна мярка в подкрепа на нуждаещ се отрасъл на икономиката.
Всъщност, оредяващият новинарски поток в последните дни преди Коледа предлагаше предимно такива информации - за благотворителност и за готовността на правителството да ни спаси от кризата, която била „внесена отвън".
Рубриката благотворителност заприлича повече на рекламна кампания за депутати, министри и други държавници, които даряват коледните си надбавки или агитират другите да го направят.
А пък от много говорене антикризисните мерки на правителството лека-полека добиха образа на негова благотворителна кампания. Благотворителната акция, която имам предвид, няма нищо общо с дежурните предколедни кампании.
Истинският лик на българите
Веднаж вече разказах тази история, но ще го направя пак, защото е хубаво, колкото се може повече хора да научат, че в България това е възможно.
След нелеп инцидент млад талантлив български художник е прикован на легло. И той, както много други българи, е изхвърлен от българската здравна система. Единственият му шанс за връщане към живота е скъпо лечение в чужбина.
В софийската художествена гимназия, чийто възпитаник е пострадалият, се ражда идеята да помогнат за лечението му, като използват най-големия си капитал - изкуството. И правят благотворителната изложба „Да спасим Емо с изкуство".
За броени дни и нощи днешните ученици, някогашните съученици на болния Емил, много други бивши ученици на гимназията извършват цялата огромна работа по организацията и разгласата на изложбата.
И най-важното - 400 автори даряват над 1000 свои творби. Подредени навсякъде, от горе до долу в цялата 6-етажна сграда на гимназията. Резултатът, който видях с очите си, бе потресаващ. И като художествен факт, разбира се. И като практически резултат - за два дни голяма част от изложбата бе изкупена и бе събрана значителна сума, поне за първите стъпки в лечението на Емил.
Но най-потресаващото за мен бяха авторите и организаторите на изложбата. Отдавна не бях виждал толкова много красиви, вдъхновени, одухотворени млади хора. Грейнали от щастието, че имат своя, обща истинска кауза, на която са отдали не просто времето и труда си, но и изкуството си.
„Покъртително!", беше написал за тях участник в един интернет форум. И беше добавил: „Това е истинският лик на българите! Това поколение ще донесе нов морал за България."
Коренно противоположни реакции в интернет бе предизвикала другата новина, за която искам да ви разкажа.
Държавата подарява чужди пари
Държавната агенция по туризъм сключила договор за публично-частно партньорство с туроператори и оператори на лифтови съоръжения в Банско, Пампорово и Боровец, според който от агенцията ще поемат 70% от стойността на 6 хиляди 5-дневни лифт карти за скиори в трите зимни курорта.
Те ще се раздават на българи и чужденци, направили резервация за поне 6 дни. Като се имат предвид цените на картите за лифт, може лесно да се изчисли, че държавната институция ще подари най-малко един милион лева. Подаръкът обаче, както е редно по празниците, е добре опакован.
Така според шефката на държавната агенция в случая не ставало дума за държавна помощ, каквато по българските и по европейските правила е недопустима, а за рекламна кампания. Всеки туроператор, който участва в кампанията, бил длъжен да качи специален банер на своя интернет сайт.
На практика обаче излиза, че държавната агенция, която би трябвало да рекламира българския туризъм, всъщност рекламира самата себе си.
Втората заблуждаваща опаковка, е с адресата на милионния подарък. На пръв поглед негови получатели са шестте хиляди богати чуждестранни и български скиори, които ще се пързалят безплатно.
Така както изглеждаше, че прословутите, измислени от социалния министър, зимни почивки на море са подарък за бедните пенсионери. Истината е, че в края на краищата подаръкът е за бизнесмените, които застроиха най-хубавите кътчета на България надлъж и нашир.
Истината е, че държавата, чиито граждани ровят из кофите за боклук или си броят стотинките, държавата, в която хиляди деца, възрастни и тежко болни са изоставени на произвола на съдбата, с чужди пари, с парите на данъкоплатците, плаща грандоманската алчност на шепа избрани.
Две истории от изминалата празнична седмица. Две различни Българии в дните на една българска Коледа.
Една благотворителна акция в подкрепа на нуждаещ се от лечение в чужбина млад човек и едно решение на държавна агенция, представено като антикризисна мярка в подкрепа на нуждаещ се отрасъл на икономиката.
Всъщност, оредяващият новинарски поток в последните дни преди Коледа предлагаше предимно такива информации - за благотворителност и за готовността на правителството да ни спаси от кризата, която била „внесена отвън".
Рубриката благотворителност заприлича повече на рекламна кампания за депутати, министри и други държавници, които даряват коледните си надбавки или агитират другите да го направят.
А пък от много говорене антикризисните мерки на правителството лека-полека добиха образа на негова благотворителна кампания. Благотворителната акция, която имам предвид, няма нищо общо с дежурните предколедни кампании.
Истинският лик на българите
Веднаж вече разказах тази история, но ще го направя пак, защото е хубаво, колкото се може повече хора да научат, че в България това е възможно.
След нелеп инцидент млад талантлив български художник е прикован на легло. И той, както много други българи, е изхвърлен от българската здравна система. Единственият му шанс за връщане към живота е скъпо лечение в чужбина.
В софийската художествена гимназия, чийто възпитаник е пострадалият, се ражда идеята да помогнат за лечението му, като използват най-големия си капитал - изкуството. И правят благотворителната изложба „Да спасим Емо с изкуство".
За броени дни и нощи днешните ученици, някогашните съученици на болния Емил, много други бивши ученици на гимназията извършват цялата огромна работа по организацията и разгласата на изложбата.
И най-важното - 400 автори даряват над 1000 свои творби. Подредени навсякъде, от горе до долу в цялата 6-етажна сграда на гимназията. Резултатът, който видях с очите си, бе потресаващ. И като художествен факт, разбира се. И като практически резултат - за два дни голяма част от изложбата бе изкупена и бе събрана значителна сума, поне за първите стъпки в лечението на Емил.
Но най-потресаващото за мен бяха авторите и организаторите на изложбата. Отдавна не бях виждал толкова много красиви, вдъхновени, одухотворени млади хора. Грейнали от щастието, че имат своя, обща истинска кауза, на която са отдали не просто времето и труда си, но и изкуството си.
„Покъртително!", беше написал за тях участник в един интернет форум. И беше добавил: „Това е истинският лик на българите! Това поколение ще донесе нов морал за България."
Коренно противоположни реакции в интернет бе предизвикала другата новина, за която искам да ви разкажа.
Държавата подарява чужди пари
Държавната агенция по туризъм сключила договор за публично-частно партньорство с туроператори и оператори на лифтови съоръжения в Банско, Пампорово и Боровец, според който от агенцията ще поемат 70% от стойността на 6 хиляди 5-дневни лифт карти за скиори в трите зимни курорта.
Те ще се раздават на българи и чужденци, направили резервация за поне 6 дни. Като се имат предвид цените на картите за лифт, може лесно да се изчисли, че държавната институция ще подари най-малко един милион лева. Подаръкът обаче, както е редно по празниците, е добре опакован.
Така според шефката на държавната агенция в случая не ставало дума за държавна помощ, каквато по българските и по европейските правила е недопустима, а за рекламна кампания. Всеки туроператор, който участва в кампанията, бил длъжен да качи специален банер на своя интернет сайт.
На практика обаче излиза, че държавната агенция, която би трябвало да рекламира българския туризъм, всъщност рекламира самата себе си.
Втората заблуждаваща опаковка, е с адресата на милионния подарък. На пръв поглед негови получатели са шестте хиляди богати чуждестранни и български скиори, които ще се пързалят безплатно.
Така както изглеждаше, че прословутите, измислени от социалния министър, зимни почивки на море са подарък за бедните пенсионери. Истината е, че в края на краищата подаръкът е за бизнесмените, които застроиха най-хубавите кътчета на България надлъж и нашир.
Истината е, че държавата, чиито граждани ровят из кофите за боклук или си броят стотинките, държавата, в която хиляди деца, възрастни и тежко болни са изоставени на произвола на съдбата, с чужди пари, с парите на данъкоплатците, плаща грандоманската алчност на шепа избрани.
Две истории от изминалата празнична седмица. Две различни Българии в дните на една българска Коледа.
