Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници, посветен на дома и огнището. Той е последният ден от Великите пости. На празничната трапеза трябва да има нечетен брой ястия- седем, девет, единайсет или повече.

Вечерята започва с обредния хляб, наречен бъдник, боговица, богова пита или вечерна. Задължително е питата да е с кръгла форма и домашно приготвена. Върху нея има украса от тесто – кръст, цветя, птици или подкова– символ на плодородието.



В питата се поставя сребърна пара за здраве и на когото се падне, ще е късметлия през годината. Първата залга е за Богородица.

Приготвят се традиционни сърми с орис или фасул, тиквеник, печени орехи.
В ястията за празничната вечеря се включват основно храни, които набъбват при варенето- жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди.Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот.

Слагат се също така чесън, мед, кромид лук, плодове, вино - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид.
Според народните обичаи трапезата се прикадява три пъти. След това се разчупва питата, като се раздава парче на всеки член от семейството по ред на възрастта.




По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало той разбърква с него огъня, а после поставя тънкия край на дръвчето в него. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.

Трапезата на Бъдни вечер се запазва през цялата нощ. Оставя се и запалена свещ, която да осветява дома.