Църквата е определила този ден за празник в чест на светите ангели и най-вече на св. архистратиг Михаил, когото смята за вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.
Именници са Ангел, Ангелина, Рангел, Райна, Ренета, Михаил, Михаела, Милен, Милена, Гаврил, Радка, Радмила, Огнян, Пламен, Емил, Емилия.
В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден.
Всеки християнин има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. В молитвата към ангела-хранител ние казваме: "Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, моля ти се избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!" Ние молим Бога да ни даде "мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела".
Православната църква определя Св. Михаил като един от седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа.
Той представя Божието слово, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил - лечител на недъзите, Уриил - просветител на душите, Салатиил е молител и застъпник пред Бога, Иехудиил е прославящ Господа, а Варахиил е подател на Божиите благословения.
Архангел Михаил е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола.
Той извежда душите на умиращите, а денят му е свързан с почитта към тях. На неговия празник във всеки български православен храм се отслужва тържествена Света Литургия и се прави водосвет за здраве.
На Архангеловден българите правят курбан. Обикновено се жертва мъжко животно - овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специален обреден хляб, наричан "Рангелов" хляб.
На този ден е професионалния празник на българската полиция. За първи път той е отбелязан на 21 ноември 1924 г. (св. Архангел Михаил по стар стил). Традицията за честването на празника на този ден е прекъсната след 1943 г. и възобновена отново през 1994 г.
В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. Съботният ден преди празника е Архангелова задушница - една от трите големи задушници през годината. Наричат я още войнишка, защото тогава се отдава почит на всички загинали във войните.