-Уважаеми г-н Калфин, изявление на турския президент Реджеп Таип Ердоган предизвика широк отзвук в Кърджали. Градът ни е наричан от турски влиятелни среди Калето /крепостта/ на турците? Виждате ли някакви знаци за неоосманизъм?
-Абсолютно ясна и последователна е турската политика при управлението на Реджеп Таип Ердоган за налагане на идеите на неоосманизма. Това започва далеч назад, още когато Ахмед Давутоглу бе негов съветник и развиваше тази теория. Впоследствие Давутоглу стана външен министър. Той отиде в Босна и Херцеговина, в столицата Сараево и каза, че на Балканите е имало мир само, когато полуострова е бил под управлението на Османската империя. Сега Реджеп Таип Ердоган говори за турците, които са повече зад граница, отколкото в пределите на страната, как това му били граници на сърцето. Очевидно е, че турските власти и конкретно президентът, налагат тази теза. Уж чрез случайно изпуснати думи или в друг контекст. Странното обаче е, че няма реакция от България. Нито имаше такава преди три години, когато чухме Давутоглу от Босна. Общото е, че и сега президентът не му отговори. Вместо това министърът на външните работи пусна статус във Фейсбук. Това е абсурден отговор от страна на българските власти. И тук не става дума да се хващаме за всяка дребна въдица, която ни пускат нашите съседи, а става въпрос ние много категорично да заявим, че теми, свързани с връщане към миналото, към минали граници на Османската или на която и да било друга империя, за нас са строго недопустими. Не приемаме подобни изявления да се правят в какъвто и да било контекст.
-Българските власти върнаха тихомълком бежанци, търсещи убежище у нас след опита за преврат в Турция. Смятате ли, че става дума за предизборни договорки и евентуална подкрепа от изселниците за кандидата на ГЕРБ?
-Факт е, че като че ли на тези избори ще се броят ДПС и ДОСТ. ДОСТ каза, че ще подкрепи ГЕРБ. Ще видим колко гласа ще получи в страната и в Турция. Ако това е поводът за връщане на турски граждани на Ердоган, то е много тъжно за българската система за сигурност. Има процедура, обоснована от съображения за сигурност, която регламентира това да става по предложение на нашите служби и чужди граждани да бъдат връщани в страната си. Но затова трябва да се спази процедурата. Тъй като не виждаме ясно прилагане на подобна процедура, обществото ни остава с убеждението, че понеже турските граждани са в списък, който ни е даден от турския президент, ние се считаме за длъжни да връщаме всеки един, който е в този списък. Това поведение е недостойно за една правова държава. Не трябва да връщаме хора в Турция, защото сме получили списък от Реджеп Таип Ердоган, а защото има основателни притеснения за българската национална сигурност. Поне досега, не съм видял някой да формулира ясно такава причина.
-Дава ли ни членството в Европейския съюз така желаната сигурност и защита от хибридните войни на влиятелни съседи?
-Членството в Европейския съюз ни дава много възможности. Отделен въпрос е дали България се възползва от тези възможности. За разлика от Република Македония, Сърбия, Турция, ние не чукаме на вратата на Европейския съюз и не молим да ни изслушат. Ние седим на масата, на която се вземат решенията. Ако има ясно формулиран национален интерес, България може да го превърне в европейска политика. И това сме правили още от началото на членството ни през 2007 г.
Европейският съюз няма как да ни защитава от хибридни войни, но той би трябвало да бъде опората на България срещу тях. И това зависи от нас. Тогава, когато българският премиер посети Турция като първи европейски лидер след опита за преврат, всъщност в южната ни съседка отиде Европейският съюз. Това, което очаквахме е, да бъдат поставени въпросите които вълнуват Евросъюза. Турция дължеше отговори за арестите, за закритите медии, за отмяната на Конвенцията за правата на човека, за заплахите за отмяна на смъртното наказание. Такива въпроси, без да сме ястреби в междусъседските отношения, трябва да постави българският премиер, за да се знае, че той отива не само като министър-председател на България, но и като европейски лидер.
Европейският съюз ни дава повече възможности. Когато аз бях външен министър, задействах процедурата преговорите за членството на Турция за Европейския съюз да бъдат съобразени с нашето искане за компенсации за имотите на тракийските бежанци. Това трябва да бъде трайна българска политика, в което Европейският съюз може да ни помогне. За съжаление, след като бе задействана машината, завъртяно колелото, нямам информация България да е поставяла повторно този въпрос.
-Ако станете главнокомандващ българската армия, какво бихте направили, за да може тя да бъде защитник на границите на страната?
-Българската армия трябва да бъде боеспособна. Ние сме далеко от желаното. Членството в НАТО не може да бъде оправдание ние да неглижираме българската армия. Много са проблемите в нея. Един от основните проблеми е свързан с условията за военна служба. Има хиляди места в армията, които не са заети. Докато държавата не създаде висока мотивация и не направи условията на труд в армията приемливи, няма как да имаме боеспособни въоръжени сили.
По отношение въоръжението трябва да се мисли за превоъръжаване със съвременно оръжие, за да има възможност да се защитава страната. Проблемът е, че понякога изхарчените средства не се оползотворяват по-най добрия начин. Имаме наскоро купени хеликоптери и бойни кораби, които са недостатъчно оборудвани за бойни действия. Имаме радиолокационни системи, които купуваме от чужбина, след като можем да си произвеждаме. Тяхната работа и ефективност също е спорна. Когато говорим за повече пари и ресурс за армията, трябва да мислим тези поръчки да минават през български производители. В крайна сметка, трябва да търсим ефективността от тях. Разбира се, българската армия трябва да промени и своите задачи. Преди години разрушихме оградата по границата, изтеглихме армията от граничните региони. Нито Турция, нито Гърция са направили това нещо. Сега виждаме, че заради бежанците е необходимо обратно усилие. Просто плащаме два пъти едно и също нещо, като че ли сме много богата държава.
-Кърджали е на опашката в страната по брутен вътрешен продукт, а от там и по доходи. Какво може да направи бъдещият държавен глава, за да се насърчат инвестициите в смесените региони?
-Големият проблем на България е, че нямаме ефективна регионална политика. Има много средства, които България получава от Европейския съюз, заради неговата регионална политика. Само че няма собствена. Това, което виждаме, е струпване на инвестициите в малко региони и обезлюдяване на отдалечени, гранични, планински и полупланиски региони. Това е проблемът и в Източните Родопи. Задържането на население, балансираното развитие на демографията, означава инвестиции, а оттам – по-високи доходи и условия на живот, които да убедят младите семейства да не напускат страната.
Държавният глава би могъл да бъде в центъра на една такава политика. Очевидно е, че правителствата, въпреки наличието на ведомство на регионалното развитие, улисани в ежедневни задачи, не поставят достатъчно сериозно този въпрос. Регионалното развитие не е проблем, който се решава от едно министерство. Това е хоризонтален проблем. Има много различни ведомства, които трябва да участват. Държавният глава би трябвало да бъде в центъра на това усилие. Аз съм готов да направя регионалната политика един от моите приоритети в бъдещ мандат.
-Къде ни куца социалната политика. Как със стимули може да се спаси страната ни от демографска катастрофа?
-Бих направил разлика между демография и социална политика. Социалната политика ни куца на много места. Не е богата социалната ни политика. Доходите ни са ниски. Брутният вътрешен продукт не е висок. И данъците са ниски, така че не можем да очакваме държавата да преразпределя много при това състояние. Много социални системи са като закърпен чувал. През годините са прилагани редица решения за различни групи от хора. В крайна сметка, като погледнете резултата се губи общата логика. Ние трябва да реформираме изцяло социалната си система. Трябва да реформираме изцяло системата на осигуровки, не като променим правилата, а хората ясно да знаят кое е осигурително плащане. И това са вложения в личната им книжка – спестовна, за здраве или за пенсия. Да знаят и кое е социална политика. Тя трябва да бъде насочена към хората, които са в най-тежко положение. Това са хора с увреждания, хора, които не могат да работят, самотни, възрастни хора или млади семейства с деца. Натам трябва да бъде насочен основният поглед на социалната ни политика.
А иначе, демографията означава условия на живот. И качество на живот. Ние ще задържим младите българи, когато те имат достатъчно добри доходи, достатъчно добро образование за децата им и достатъчно добро здравеопазване. Така те няма да търсят нито чужбина, нито преместване в голям град. Това също е тема, която няма как да се реши от отделно министерство. Президентът би трябвало да я подеме. Демографията е свързана с регионалното развитие и имам намерение да бъде един от основните ми приоритети като държавен глава.
-И накрая, господин Калфин, обобщете в едно изречение Вашите приоритети като президент
Национално достойнство и самочувствие – това са моите най-важни приоритети. Ще изпълня с живот и съдържание институцията на държавния глава. Президентът ще бъде активен по най-важните въпроси. Ще поставя ясно проблемите на обществото. Няма да воюва, а ще търси единодествие на институциите и гражданското общество. Няма да се колебае да отстоява мнение и да предизвиква другите институции. Аз имам опита и знанието да постигна всичко това.
Въпросите зададе :Георги Кулов
