През 2011 година трима астрономи получиха Нобелова награда за физика за откритието, че Вселената не просто се разширява, а разширяването се ускорява. Откритието доведе до широкото приемане на идеята, че нашата Вселена е доминирана от мистериозна сила, наречена тъмна енергия. То също така промени стандартния модел на космологията завинаги.

Но сега физици казват, че това откритие може да се окаже фалшиво, и те имат много повече данни, които го опровергават.

През 1990-те години тримата учени били част от конкурентни екипи, които измервали далечна свръхнова тип 1а - бурния края на бяло джудже. Белите джуджета са направени от една от най-плътните форми на материя в познатата ни Вселена - надминават ги само неутронните звезди и черните дупки. Типичното бяло джудже е малко по-голямо от Земята, то има маса примерно колкото Слънцето. За да сте наясно със Слънцето - масата му е около 1 300 000 Земи. Тази невероятно плътна мъртва звезда избухва под тежестта на собствената си гравитация. При това започва да свети около 5 милиарда пъти по-ярко от Слънцето.

Всички супернови тип 1а избухват с приблизително същата яркост. Затова количеството светлина, която достига до нас, може да се използва като показател за тяхното разстояние от Земята. Малките промени в цвета се използват, за да се определи колко бързо се движат суперновите тип 1а.

Когато Пърлмутер, Рийз и Шмит сравняват данните за всички известни свръхнови тип 1а, записани от космическия телескоп Хъбъл и редица големи наземни телескопи, те открили нещо невероятно странно. Както Шведската кралска академия обяснява при обявяването на Нобеловата награда в Стокхолм:

"В една Вселена, която е доминирана от материя, може да се очаква тежестта в крайна сметка са забави разширяването. Представете си всебщото учудване, когато две групи учени ... открили, че разширяването не се забавя, то всъщност се ускорява.

Чрез сравняване на яркостта на далечни, свръхнови с яркостта на близки свръхнови, учените открили, че най-далечните свръхнови са около 25 процента по-слаби. Те са твърде далеч. Вселената се ускорява. И така, това откритие е основно и важно събитие за космологията. И предизвикателство за идните поколения учени."

Находката била отделно потвърдена от данните за неща като групи галактики и космическия микровълнов фон - слабото зарево от Големия взрив. И по-рано тази година, учени от НАСА и ЕКА откриха, че Вселената може да се разширява около 8 на сто по-бързо, отколкото първоначално се смяташе.

Откритието е голямо, но тя поставя много труден въпрос - ако общата тежестта от цялата материя разпръсната във Вселената от Големия взрив забавя всичко, как може да се ускорява?

Брендън Коул обяснява:
Има нещо всепроникващо във Вселената, което физически разпръсква нещата в пространството по-бързо отколкото тежестта им ги притегля едно към друго. Ефектът е малък - това е забележимо само, когато се вгледате в далечни галактики - но той съществува. Това стана популярно като тъмна енергия. Тъмна, защото никой не знае какво е."

Откак учените предложиха тъмната енергия, никой не се е доближил ни най-малко до обяснението какво би могла да представлява.

Но сега на международен екип физици казва, че тъмна материя вероятно не съществува. Те анализирали много по-голяма база данни супернови от тип 1а. Чрез прилагане на различен аналитичен модел на 740 свръхнови тип 1а екипът отчел фините разлики между тях, както никога преди. Авторите на новото изследване казват, че статистическите техники, използвани от нобелистите, са твърде опростени, базират се на модел създаден през 1930 г. и не могат да се прилагат към нарастващия набор от данни за свръхнови.

Доказателствата за ускорено разширяване са най-много това, което физиците наричат "3 сигма", пише водещият изследовател Сабир Саркар от Университета в Оксфорд. Това е твърде далеч от стандарта "5 сигма", който се изисква за откритие с фундаментално значение.

Саркар и екипът му казват, че изглежда Вселената се разширява с постоянна скорост. Ако това е наистина така, не се нуждаем от тъмна енергия, за да го обясним.

Това е само едно изследване и твърдението е изключително спорно. Много спорно е и, че откритие с Новбелова награда може да е фундаментално погрешно. 

Но повтарянето на резултата е всичко в областта на науката. Ако сега имаме по-голям набор от данни, отколкото преди пет години, те трябва да будат използвани, за да потвърдятт - или не - предишните открития. Най-вероятно много физици работят, за да разберат кое е вярното - ускоряващата се Вселената, или постоянната Вселена.

"Естествено, много работа ще бъде необходима, за да се убеди общността на физиците в това, но работата ни служи, за да докаже, че основния стълб на стандартния космологичен модел е доста нестабилен", казва Саркар.