По филмите историите за бели са геройски, но в реалността може да имат тежки последствия. Точно такава е и историята за белите на един 13-годишен заловен и наказан крадец на сладолед.

Краси е поредното дете, което е затворено в интернат за престъпление, за което никога нямаше да бъде наказано, ако беше възрастен човек. Роден е в семейство, което живее от социални помощи, а баща му е наркозависим в метадонова програма.

Непослушните деца родителите им ги наказват без сладолед. В света на Краси обаче на децата никога не им купуват сладолед, затова той го открадва. Приятел го научил да краде, когато е бил на 7 години, а подслон намира на сметището.

“Когато се е наложило да спи навън, извън неговото семейство, заспивайки в боклука, е дошла боклукчийската кола, която го е взела и буквално го е смазала”, Майя Грозданова – консултант закрила на детето към УНИЦЕФ. “Краси много се влияе от средата, много се влияе от компанията, много се влияе от другите. Средата, естествено, и по негови думи, и по разказите на другите професионалисти го подтиква да извърши прояви, които са свързани с различни кражби”, допълва Майя.

След кражбата следват наказания, но те се завъртат в грешната посока.

Няма осъдени възрастни за това, че едно дете е спало с празен стомах на сметището. Осъдено е детето, защото изяло откраднат сладолед.

Понякога Краси бяга от интерната, но сам се връща, защото няма място или човек, при когото иска да отиде. “Не искам мама. Майка ми прави всичко. Виновна е. Гадно ми е тук, затова бягам. Ако имам с’я 20 лева, изчезвам от тука.

Ще прося, ако не прося, ще счупим един прозорец, взимам парите и си отивам къщи. Тука е грозно много, затова не искам да стоя. Всичките се бият. К’о да пра’я тука?”, пита на края на своя разказ Краси.

Официално властите му отговарят, че той е в интерната, за да учи. В момента държавата лицемерно представя изправителните интернати като училища, а не като затвори. Абсурдното е, че затворен в това училище, Краси не може нито да чете, нито да пише.