Изборът "Не подкрепям никого" в бюлетината за президентските избори е действителен глас и се брои при определянето на избирателната активност, но се изключва при отчитането на резултата от вота, което на практика го превръща в недействителен. Противоречието е записано в обнародваните на 26 май т.г. промени в Изборния кодекс, с които у нас се въведе задължителното гласуване.

Според чл. 332, ал. 2, т. 7 от кодекса "гласът е действителен, когато в бюлетината има поставен знак "Х" или "V" с химикал, пишещ със син цвят, в квадратчето "Не подкрепям никого". В методиката за определяне на резултатите от вота, която е приложение към него, е записано, че на първи тур "избрана е кандидатската двойка, получила повече от половината действителни гласове с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Това на практика значи, че от действителните гласове се изключват тези "с отбелязан вот със знак "Х" или "V" и с химикал, пишещ със син цвят, в квадратчето "Не подкрепям никого" (б.а. - според чл. 333, ал. 1, т. 7).

Конституционното изискване да има избрани президент и вицепрезидент на първи тур е те да са получили повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели (б.а. - чл. 93, т. 3 от Конституцията). Изборният кодекс обаче й противоречи, защото хем определя "Не подкрепям никого" като действителен глас, хем го изключва от определянето на резултата.

Така на практика излиза, че заради задължителното гласуване и опцията за вот с "Не подкрепям никого" избирателната активност на първи тур може да мине 50%. Изваждането на гласовете "Не подкрепям никого" при отчитането на резултата от вота може да доведе до избор на президентска двойка, за която не са гласували половината от участвалите във вота.

Уловката е в задължителното гласуване, което всъщност не е задължително 

"И преди въвеждането на задължителното гласуване за отчитане на избирателната активност се брояха и бюлетините, в които избирателят не е посочил фаворит, т.е. които са недействителни. Ако сега нямаше опция "Не подкрепям никого", избирателите, които нямат фаворит за президент и вицепрезидент, но идат да гласуват, защото вече е задължително, вероятно щяха да пуснат недействителна бюлетина, която да се брои при отчитане на избирателната активност, но не и при резултата", заяви пред "Дневник" говорителят на ЦИК Цветозар Томов.

Според Изборния кодекс гласуването е задължително, но санкция на практика няма. "Наказанието" при негласуване на два еднакви избора (б.а. - сега и на президентските през 2021 г.) е заличаване от избирателните списъци, в които после избирателят отново може да се впише.

От думите на Томов се разбра, че за да има избрана президентска двойка на първи тур, тя трябва да е събрала повече от гласовете за всички останали кандидати. Това обаче не означава, че тя ще има повече от половината от гласувалите - за претендентите и с "Не подкрепям никого". Това е залегнало и в методиката за определяне на резултатите от вота, която ЦИК не може да промени, защото е написана от законодателя.

Нов повод за оспорване на резултатите от изборите 

В Конституцията обаче не се допуска, че може да има задължително гласуване с възможност "Не подкрепям никого", която хем да е действителен глас, хем да не се брои. Тя разпорежда да се преброят действителните гласове, което значи, че поправките на Изборния кодекс са в противоречие с основния закон. Според юристи това може да бъде повод за оспорване на резултатите от изборите.

"Проблемът е, че вотът "Не подкрепям никого" е квазидействителен вот - от една страна е действително изразяване на волята на избирателя, но от друга - не е вот за никого от кандидатите", обясни още Томов.

Идеята за опцията "Не подкрепям никого" е на шефа на правната комисия в парламента Даниел Кирилов (ГЕРБ), а аргументът е, че заради задължителното гласуване хората трябва да имат право и на такъв отговор. При второто четене на поправките в Изборния кодекс на заседанието на правна комисия "за" въвеждането му са гласували ГЕРБ, Патриотичният фронт и Реформаторският блок. "Против" са били БСП и ДПС.