Г-н Рашидов, обещахте съдействие за намирането на солидна сума за реставрацията на Александровската гробница, как върви процесът, кога ще бъде осигурена тя със сигурност?

Няма да съдействам, ще ги намеря. Така обещах на пловдивчани, че ще им направя след четири години сажди театър и сега има театър в Пловдив. Така ще има и Александровска гробница, както обещах - догодина.

Но голям е проблемът с опазването на главната камера на оригиналния некропол.

Точно за сума за оригиналната камера говорим. Направихме проект, просто ни трябват парите и сега започвам да тичам след тях. Ще бием по масата, докато парите не капнат.

Как се движат нещата около включването на гробницата в ЮНЕСКО. В списъка на чакащите този уникален обект - не само за Хасковски регион, но и за страната, е от 2004-та година?

Направили сме всичко възможно. В очакване сме и ще се радваме всички, ако процедурата мине, но тя е дълга.

Но най-важният момент, знаете, за приключването на тази процедура всъщност е да бъде уреден въпросът с терена, на който се намира некрополът. Иначе като ценност качествата на Александровсаката гробница се безспорни.

И за това ще помогна, въпреки че това е въпрос между общината и Министерството на земеделието /бел.ред. теренът на гробницата на Александрово е част от държавния горски фонд/.

Но защо е толкова тромава тази процедура? Това е образно казано, държавата да извади от единия си джоб и да сложи в другия.

Сигурно сложността идва от многото интереси. Сами се сещате, че когато около гробницата се прави нещо, ще има и интереси - някои ще иска кафене да има, хотел да направи... сигурно това ще затрудни процесите.

Въпреки че виждам, че кметът и общината контактуват със земеделското министерство, нещата не се случват. Аз сега си позволявам да обещая, че с моята колежка /б.р. министърът на МЗХ Десислава Танева/ ще седнем и аз ще се опитам, без да е моя работа, да извадим земята от земеделския фонд. После пък ще имаме основание да искаме от госпожа Лили Павлова, министърът на Регионалното развитие, и инфраструктурата да бъде изградена. Казвам, че сме един прекрасен екип в този кабинет и когато седнем и се разберем, всичко ще си дойде на мястото. За нас е важно да осъществим необходимата реставрация и да запазим обекта. После ще деактуваме обекта на общината, общината да му е един грижовен стопанин. Така, както извадихме Света София и я дадохме на общината на Фандъкова и тя се грижи добре като стопанин. Сега готвим и ларгото, и него да го дадем на стопанисване. Нашата грижа е да създаваме, а местните стопани да се грижат за собствеността.

Г-н Рашидов, роден сте в Димитровград, но част от детството ви е минало в Хасково. Като участник преди десет дни в бизнес форум, свързан и с културното наследства на региона, бяхте гост на града навръх празника му --ми септември. Разкажете спомени от детството, свързани с панаира тогава на Хасково.

Спомням си от детството ми в Хасково, че с другите деца много обичахме да ни дадат пари и да си купим локум /казвахме тогава лАкум/ на метър. Приятно беше, с балоните, весело, хубаво... Детството ми е свързано с тези хубави спомени от празника... и с театъра, разбира се.

Красимира Славова