Подкрепата от ЕС за опазването на границата ни с Турция е водеща тема за съботните вестници.
„Европа ни дава веднага Е 108 млн., после още България ще получи голяма помощ от Европа за охраната на границите си. Това стана ясно на неформалната среща на върха на Европейския съюз в Братислава. Страната ни ще може да разчита на държавите-членки за отпускането на финансови средства, с които да засилим границите ни срещу бежанския поток. Именно това бе целта и на премиера Бойко Борисов, който отлетя за словашката столица с намерението да поиска от ЕС незабавни 160 млн. евро. Още през седмицата родният премиер обясни на гостуващия му унгарски колега Виктор Орбан при проверка на оградата на българо-турската граница, че му е омръзнало да чува само обещания. Тогава стана ясно, че страната ни може да разчита на „рамото" на поне пет страни – тези от Вишеградската четворка и Италия. Срещата на върха в Братислава обаче показва, че нуждата от засилване на родните граници, които са външни за съюза, е важна и за останалите страни-членки. Първи новината „от кухнята" на срещата разкри говорителят на председателя на Европейския съвет Доналд Туск – Пребен Ааман...” – в. „Стандарт”.
Отпуснатите 160 милиона евро за България са пример, че когато се посочи проблемът, Европейската комисия може да действа и бързо. Това каза пред журналистите премиерът Бойко Борисов. Той благодари за подкрепата на колегите му в Европейския съвет и посочи, че това е категорична оценка за добрата работа България. „Не мога да си спомня досега страната ни да е посочвана с отделно решение и целево да се направи нещо за България. Доволен съм от желанието и амбициозността на всички нас да се отговори на популизма и национализма“, посочи министър-председателят. Според него няма по-добро място за живеене от Европа...” – в. „24 часа”.
Вестниците цитират и президента Росен Плевнелиев по актуалните за Европа и България теми.
„Всички в Европейския съюз са равни, няма велики сили или периферия "Зависи от всеки от нас да не допуснем България да бъде върната във времето на Берлинския конгрес, когато големите държави си играеха с малките и слабите", заяви Плевнелиев, като отрече "с България днес някой да си играе". Той подчерта, че се гордее, че в последната година от мандата му като президент "има толкова интензивна и наситена с резултати външнополитическа програма за България". По думите му ЕС е уникален проект за мир и така трябва да се подхожда към него, не като към символ на на десетки хиляди бюрократи в Брюксел. – в. „Дневник”.
Друга актуална тема от всекидневниците е опазването на въздушните ни граници.
„През седмицата, през която патрулираха съвместни българо-американски самолетни патрули българското въздушно пространство се охраняваше по-добре, имахме по-голяма сигурност, без това да коства отказ от национален суверенитет", каза пред журналисти министърът на отбраната Николай Ненчев след приключването на полетите. Задачите по т.нар. Air Policing се извършваха между 9 и 16 септември, като в тях участваха два изтребителя F-16 на ВВС на САЩ и два български МиГ-29. Според него мисията е била полезна, защото е повишила оперативната съвместимост между военновъздушните сили на двете страни. При една от тренировките е бил прихванат пътнически самолет – нарушител, който е бил идентифициран и съпроводен да кацне на пистата на авиобазата. Самолетните патрули със САЩ ни дадоха по-голяма сигурност, без да губим суверенитет, обяви министърът на отбраната...” – в. „Дневник”.
Вестниците съобщават също, че министър Лиляна Павлова е подала иск за разваляне на сделката за Царските конюшни.
„Регионалният министър Лиляна Павлова подаде иск в Софийския градски съд за разваляне на сделката за Царските конюшни в София, съобщи самата тя вчера. Тя иска продажбата на трите парцела под сградите в карето да бъдат обявени за нищожни. Действията на Павлова дойдоха, след като премиерът Бойко Борисов прати сделката в прокуратурата, а след това пожела и получи оставката на областния управител на София Веселин Пенев (РБ). Исковите молби са срещу губернатора и купувача "Евротрансбилд", чийто управител е бившият шеф в КТБ Янко Иванов. Павлова изреди три мотива. Първият е съмнение по процедурата, при която Пенев е ликвидирал съсобственост. "Анализът на документите показва, че той не е имал правомощия еднолично и самостоятелно да се разпорежда с имота. Не е на лице хипотезата за прехвърляне, продажба или ликвидиране на съсобственост от името на държавата към частни лица. Считаме, че това е един вид заобикаляне на закона", заяви Павлова. Второто съображение е относно купувача. "Той не е ясно легитимиран и не е съсобственик заедно с държавата. Не само, че не е съсобственик, но има и висящи дела от много други фирми, които също претендират да са собственик на имотите. Така че ние нямаме реален съсобственик", обясни Павлова. Третият мотив са целесъобразността - държавният и общественият интерес бил ощетен поради цената. Държавната част от терена, възлизаща на 7.3 дка, бе продадена за скромните 658 000 лв. без ДДС.” – в. „Сега”.
В. „Труд” съобщава за разногласия между военните съдии и ВКС: „Военните съдии скочиха срещу доклада на Върховния касационен съд ( ВКС) за работата им за 2014-2015, който съдържа обидни квалификации. Професионалните критики в него са емоционални и придружени с прилагателни и сравнения: „липса на капацитет за решаване на дела“, „драстични забавяния“, „заигравания на статистиката“, „лош атестат за ефективността на дейността“, „занижени стандарти“ и др. На заседанието си във вторник съдийската колегия го прие за сведение. В становище, изпратено до Етичната комисия на ВСС, Софийският военен съд (СВС) обвини ВКС в „тенденциозност и провокация, която цели компрометирането им, нарушава Етичния кодекс и създава нетърпима обстановка“. Становището е изготвено от общото събрание на магистратите под пагон в сряда. Копия от него са адресирани до ВКС, председателя му Лозан Панов и шефа на Военноапелативния съд. В него се изразява категорично несъгласие с изводите на ВКС.
