Според професор Динко Динков нахлуването на Турция в Сирия е нов момент в турската политика към кюрдите
„Имам притеснения за това, че ние си отреждаме някаква посредническа роля между Турция и ЕС. Това сигурно разкрива някакви възможности. Дано обаче не допуснем настройване на кюрдите срещу България, защото това е голяма опасност за сигурността на нашата страна. Тук има голям залог.
Турция проявява голяма чувствителност по кюрдския въпрос. Нахлуването на Турция в Сирия е нов момент. Един опит за създаване на предпоставки за недопускане на кюрдско образувание.“ Това заяви пред Факти.бг експертът по международни отношения професор Динко Динков.
Нахлуването на Турция в Сирия не изостря ли допълнително конфликта в самата Сирия?
Турция проявява особена чувствителност към кюрдския въпрос, който е един от многото въпроси по целия близкоизточен проблем. Турция по този въпрос няма как да направи компромиси. Това е един относително нов момент. Един опит за създаване на предпоставки за недопускане на кюрдско образувание, за което Турция е много внимателна. Виждаме и сделката, която Анкара се опитва да сключи със САЩ за екстрадицията на Гюлен.
САЩ играят някаква роля. От една страна те подкрепят кюрдите, защото те са важна сила срещу Ислямска държава. За Турция приоритетите са по-различни. Мисля, че имаме голям проблем и за България. Знаете, че премиерът Борисов имаше среща с турския премиер, предстои среща с г-жа Меркел. Аз, честно казано, имам притеснения за това, че ние си отреждаме някаква посредническа роля между Турция и ЕС. Това сигурно разкрива някакви възможности. Дано обаче не допуснем настройване на кюрдите срещу България, защото това е голяма опасност за сигурността на нашата страна.
Не е ли изненадваща позицията на САЩ, които подкрепиха действията на турските сили срещу кюрдите?
Не бих казал, че са подкрепили нещо, но САЩ играят роля в изясняване на отношенията между кюрдите и Турция. Те съдействаха за договореност за извеждане на кюрдите на изток от река Ефрат. САЩ обаче определено подкрепят кюрдите в борбата с Ислямска държава. Ситуацията е много сложна. Нужен е висш пилотаж. Ние трябва да бъдем на висотата на нашите интереси и изискванията, които ситуацията поставя.
Русия се обяви срещу действията на Турция. Може ли това да изостри отново отношенията между двете страни?
Привидно напрежението там се беше поуспокоено. Тук обаче има голям залог. Турция проявява голяма чувствителност по кюрдския въпрос. Изключвам възможността Русия да се противопостави на кюрдите. Трябва да се търси баланс на интереси между САЩ, Русия, Турция и Иран. Изобщо всички фактори, които са замесени в този сложен пъзел в Близкия Изток и сирийската криза. Притеснява ме стереотипното разглеждане по тези въпроси. Ситуацията е много конкретна и не бива да се пренебрегват никои от засегнатите интереси.
Ако подреждаме приоритети, най-голямата опасност за човешката цивилизация е идеята за създаването на халифат от т.нар. Ислямска държава. Това трябва да е приоритетна задача за всички, чиито интереси са засегнати. Най-вече за считаната за най-цивилизована част на света в лицето на Европа, САЩ и Русия.
Няма място за наивност. Не бива да допускаме прибързани действия. Не бива да си вярваме, че можем да бъдем основен фактор на тези много деликатни въпроси. По някои ситуации няма как да не предприемем определени действия, но те трябва да бъдат добре обмислени. Аз съм за внимателно наблюдаване на тези събития.
Трябва ли Европа да действа по-активно за решаването на сирийската криза и нужна ли е единна европейска армия?
Европа плаща висока цена и специално ЕС. ЕС не е основен фактор по създаването на сирийската криза. Той обаче трябва да поеме голямо бреме. Особено това масово раздвижване на компактни маси хора, които са се устремили към Европа. Виждате, че в ЕС трудно се стига до общи позиции. Вихрят се много национални егоизми, точно когато трябва да бъдем единни.
Ние отделяме повече внимание на сближаването на позициите на страните – членки, вместо да бъдем играч на голямата сцена. Ние не можем да осигурим ефективни действия за поставянето на общи интереси, а спорим, за това кой колко бежанци трябва да поеме. Виждате колко категорична е позицията на Вишеградската четворка. Обществените нагласи в цяла Европа са такива. Нашата общественост проявява нагласа към позиция срещу приемането на бежанци. Проблемът е огромен и на Европа й се налага да поеме голямото бреме от тази криза.
Въпросът с единната европейска армия е много голям. Въпросът за сигурността на Европа е свързан и с набирането на сили, които могат да гарантират тази сигурност. Засега въпросите за сигурността са оставени в рамките на междуправителствения механизъм и органите на ЕС нямат никакви компетенции. Това прави ЕС безпомощен да отстоява позициите, които отговарят на общите интереси. Госпожа Меркел през тези дни много настойчиво постави въпроса за сигурността по европейските граници и изграждане на европейска армия. Засега опитът показва, че не сме на правилния път за създаването на такава сила на ЕС. Затова и ЕС до голяма степен трябва да разчита на НАТО. Вие обаче виждате какво става в НАТО и на какви позиции е Турция е там. Нея никой не може да си позволи да я пренебрегва. Ситуацията е много сложна и ние трябва да се надяваме на спокойствие и да се въздържаме от прибързани действия.
В този случай каква трябва да е позицията на ЕС спрямо Турция?
Като цяло, привидно Европа застана зад законното правителство на Турция. Тя обаче е впечатлена от действията на турското правителство, което се възползва от опита за преврат, като повод за да се разправи с фактори като Гюлен и кюрдите. В тази особена обстановка турските власти се опитват да използват конюнктурата, за да решават свои особени въпроси. Един от тях е кюрдския и действията на територията на Сирия са в този контекст. Моят призив е да бъдем страшно внимателни, особено по кюрдския въпрос.
Можем да очакваме всичко. Особено при изостряне на кюрдския проблем и ако България си създаде образа на страна, която е против интересите на кюрдите и техните усилия за създаване на кюрдска държава, не е изключено да попаднем във фокуса на тези сили, които са трудно разбираеми за нас. Мисля, че сред кюрдите отношението към България на базата на минали отношения е положително. За това трябва да бъдем внимателни да не създаваме впечатление, че работим срещу кюрдската кауза.