За първи път в закон се гарантират добри битови условия на затворниците, правото им на телефонни разговори и забраната да бъдат подлагани на изтезания. Това става с проекта за нов Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, който Министерският съвет ще обсъди днес.

В закона е залегнала дълго обсъжданата идея за публично-частно партньорство в затворите - ще се даде възможност на фирми да управляват местата за лишаване от свобода или да ги строят. Три години след приемането на закона жилищната площ за един затворник трябва да е поне 4 кв. м. Всяка година ще се приема инвестиционна програма за подобряване на битовите условия в местата за лишаване от свобода и ще се определят стандарти за издръжка на затворниците. Лошите условия и пренаселеността са основните критики, които международните институции и правозащитниците отправят към българските затвори и арести.

Омбудсманът и неправителствените организации получават правомощия да инспектират затворите и да дават препоръки. Техните проверки ще са системни, а констатациите им за състоянието и проблемите на системата ще се обявяват публично.

Въвежда се по-либерален режим на свижданията, при който затворниците ще могат да прекарват с близките си до 12 часа. За първи път законът регламентира и правата на арестантите, които чакат присъда. Те получават правото да работят и да се обучават.

Основно нововъведение е възможността осъдените на пробация да бъдат следени с т. нар. електронни гривни. Това са хора, които нямат право да напускат адреса си или могат да се движат само в ограничен периметър.