Човек може да възприема звука не само със слуха си, но и визуално, показва изследване, което тотално разнищва досегашните разбирания на традиционната невронаука, че зрението улавя образите, а слухът приема звуците, без двете да се пресичат.
Според новото изследване, направено от учени от университета "Пол Себастие" в Тулуза, ръководени от Паскал Барон, зрителната система преработва звуците и помага на хората да ги виждат. Научният труд е публикуван в сп. "BMC Neuroscience". Основна теза в изследването е, че човешкият мозък може да използва звука, за да вижда, и светлината, за да чува, ако му се налага.
Учените от Тулуза дресирали маймуни да локализират светлина, която проблясвала от екран. Животните я възприемали мигновено, ако тя е силна. Ако обаче не е толкова силна, то те реагират на нея по-добре, когато е комбинирана със звук.
При записа на 49 неврона, които са от най-ранните етапи на зрителното възприятие, можем да видим активност, която отговаря за своевременните реакции. П-просто казано, тези неврони реагират при звук както на една по-силна от реалната светлина, със скорост, която може да се обясни само със съществуването на връзка между зрителните и слуховите части от мозъка. Това е твърдение пък на изследователя Йе Уанг от университета в Хюстън.
Според изследването, първичната зрителна система може да ни помогне да смачкаме даден комар, който се готви да пие от кръвта ни.
Според новото изследване, направено от учени от университета "Пол Себастие" в Тулуза, ръководени от Паскал Барон, зрителната система преработва звуците и помага на хората да ги виждат. Научният труд е публикуван в сп. "BMC Neuroscience". Основна теза в изследването е, че човешкият мозък може да използва звука, за да вижда, и светлината, за да чува, ако му се налага.
Учените от Тулуза дресирали маймуни да локализират светлина, която проблясвала от екран. Животните я възприемали мигновено, ако тя е силна. Ако обаче не е толкова силна, то те реагират на нея по-добре, когато е комбинирана със звук.
При записа на 49 неврона, които са от най-ранните етапи на зрителното възприятие, можем да видим активност, която отговаря за своевременните реакции. П-просто казано, тези неврони реагират при звук както на една по-силна от реалната светлина, със скорост, която може да се обясни само със съществуването на връзка между зрителните и слуховите части от мозъка. Това е твърдение пък на изследователя Йе Уанг от университета в Хюстън.
Според изследването, първичната зрителна система може да ни помогне да смачкаме даден комар, който се готви да пие от кръвта ни.