Археолози от Чикагския университет, откриха при разкопки на древния град Самал (Samal, днес Зинджирли, Zincirli) каменна плоча с молба да се поминава душата на покойния, заключена в този камък. Учените били заинтригувани най-вече от споменаването на душата като понятие, отделно от тялото.

Стелата принадлежала на чиновник на име Куттамува (Kuttamuwa). Името е индоевропейско, което е типично за Зинджирли, където и по-рано са намирани надписи на лувийски, мъртъв език от анатолийския клон на индоевропейските язици. Самият надпис обаче е на архаичен диалект на един от семитските езици: арамейски. Буквите на плочата са вариант на финикийската азбука.

А надписът гласи: "Аз, Куттамува, слуга [на цар] Панамува, надзиравах изготвянето на тази плоча, докато бях жив. Аз я поставих в стаята на вечността [?] и основах празник: бик за [бога] Адад, овен за [бога] Шамаш и овен за моята душа, пребиваваща в този камък". На стелата е изобразен брадат човек с чаша, на масата пред него има храна. Интересното в случая е, че на мястото, където е намерена плочата, няма погребение. Не е изключено помещението да е било част от собствения дом на Куттамува.

Находката се датира към VIII век преди Христа. По тези места в дадената епоха душата и тялото са смятани за неразделими, поради което покойниците не са били кремирани.

Оригиналният материал