Защо производители и търговци продължават да мамят потребителите в България с храни-ментета, направени от заместители и пълни със съмнителни добавки? Николай Цеков потърси мненията на двама експерти.
Дори бегъл преглед над етикетите на продаваните традиционни български храни може да шокира всеки купувач. В лютеници, сосове и салати вместо пюре от чушки, например, масово се влагат нишесте и пюрета от картофи и тикви, овкусители, стабилизатори, оцветители и други неизвестни, но без съмнение евтини и небезопасни пълнители и заместители на естествените суровини. Не спират разкритията на Организациите за защита на потребителите за масови продажби на силно оводнени и пълни с палмово масло и смлени субпродукти „сирена“, „колбаси“ и „майонези“ , доста от които са направени без мляко, месо или яйца.
Никой вече не се учудва на многобройните Е-та в храните. Държавни институции, производители и търговци тръбят, че присъствието им е нормална практика по света, спестявайки обаче обяснението, че и там тези вещества са обект на силна критика.
По мнение на експертите, контролът върху предлаганите храни и напитки в заведенията за обществено хранене и в ол-инклузива на българските курорти е силно занижен или изобщо липсва. Случаите на затваряне на опасни производства в нехигиенични условия, гаражи и нелегални мандри са изключително редки за разлика от информациите за масови хранителни отравяния и появите на необясними алергии. Едва ли е съвпадение бумът на домашното консервиране, което беше позабравено след падането на комунизма.
Каква е ролята на потребителите?
„И в Германия кофичка кисело мляко може да изтрае цял месец след изтичане на срока за годност без да промени вкуса си“, казва шефът на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов. “Любимите на германците подправки на фирмите „Маги“ и „Кнор“, както и някои от най-скъпите салами също са пълни с Е-та”. Според него, всеки опит да се противодейства на влагането на палмово масло в сирената, би довел до съдебни решения в полза на производителите, защото използването му е разрешено в Евросъюза. Експертите и на Запад от години насам обаче обясняват, че наличието му е вредно за човешкото здраве. Според Спасов е престъпление производителите да крият, че продуктите им съдържат съставки, които автоматично ги отнасят към графата „имитации“.
„Кауфланд“ прекратява незабавно договорите си с подобни фирми. Германската търговска верига дава годишно стотици хиляди левове на сертифицирани лаборатории, за да проверява съдържанието на продуктите, които продава. Шефът на „Кауфланд“ не крие, че така наречените „нискобюджетни“ храни съставляват между 30 и 40% от оборотите на веригата. Един от начините тези продукти да изчезнат от менюто на българите е потребителите в страната да откажат да купуват съмнителни храни и напитки, твърди Димитър Спасов. За целта обаче е нужно потребителите да разполагат със съответните информации, а това често се оказва невъзможно.
Какво може да се направи, за да намалеят ментетата?
Според ръководителя на „Активни потребители“ Богомил Николов, основната причина за доминацията на „евтините храни“ е нежеланието и липсата на воля сред българската политическа класа да противодейства на бедността. Вместо да насочат усилия в тази насока, управляващите предпочитат да има „сирене“ за бедните на цена 4-5 лева, въпреки, че са известни триковете, които позволяват с оскъдни и некачествени суровини набързо да се направи кило сирене от три литра, вместо от седем литра мляко.
„Българският бизнес не проумя предизвикателствата, свързани с европейското членство на страната. Той смята, че трябва да се бори с конкуренцията на европейския пазар като произвежда евтини храни и напитки със съмнително качество. Преди година Румъния драстично намали ДДС върху храните с цел да се стимулира производството на здравословни и достъпни за всички продукти. Ако това беше направено и в България, себестойността на кило истинско сирене щеше да падне от 8-9 лева на 7 лева“, заключава шефът на „Активни потребители“ Богомил Николов.
