Позицията на българите в подкрепа на членството в Европейския съюз (ЕС) намалява от близо 70 % през 2013 г. до 57 % през 2016 година. Това показват данните от проведеното през май месец проучване на общественото мнение на Институт „Отворено общество”, представено по време на обсъждане на тема: „Европа след Брекзит, или за бъдещето на интеграцията в ЕС”.
Данните представи Марин Лесински, програмен директор на Институт „Отворено общество”.
Той изтъкна, че имаме увеличение на дела на хората, които искат България да излезе от ЕС от 14 % на 24 % през 2016 година. Лесински констатира, че нараства делът на хората, които искат излизане от ЕС.
Въпреки това, изследването доказва много високо доверие в европейските институции на българите – три пъти повече от доверието в българските. „За съжаление 22 % казват, че нямат доверие нито на едните, нито на другите”, коментира още Лесински.
Изследване на Европейския съвет за външна политика показва, че е възможно да има 34 референдума по различни въпроси. Марин Лесински обясни, че виждаме нарастването на влиянието на тези така наречени „протестни партии”.
В България също се отчита нарастване на дела на хората, които биха гласували за партия, която иска излизане от ЕС. Според проучване на института от май месец – 22 % биха гласували за такава партия, което е с 5 % повече в сравнение с 2013 година. 58% са хората, които не биха гласували за такава партия.
„Мнозинството не би гласувало за антиевропейска партия, но същевременно нараства и делът на хората, които биха гласували”, коментира още Лесински. Той уточни, че изследването е проведено преди референдума във Великобритания, а на общоевропейско ниво се отчита засилване на интеграцията след Брекзита.
Председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова посочи пред участниците в дебата, че след Брекзита ЕС е загубил балансьора – Великобритания.
Според нея е възможно бъдещо излизане на Великобритания и Брекзит в крайна сметка да няма. Това е така, защото е възможно Великобритания да се опита в процеса на преговори за излизане да договори такива условия, че всъщност да остане в ЕС.
Освен това е възможно да бъдат предизвикани извънредни парламентарни избори, след които да бъде проведен нов референдум и проведеният референдум за Брекзита да не бъде взет под внимание.
Джема Грозданова изтъкна, че е възможен сценарий, при който да бъде задействан член 50 от договора за ЕС от Маастрихт, да бъдат договорени определени условия, след което отново да бъде проведен референдум дали договорените условия се харесват на гражданите на Великобритания.
Грозданова припомни, че Великобритания е заявила своето бъдещо участие в Съвета на Европа и едва ли не това ще бъде нейното бъдещо поле на изява на европейско ниво.
По думите й най-вероятен за Европа е френско-германският проект, в който се появиха три основни сфери на задълбочаване на интеграционните процеси – сигурността, миграцията и икономически растеж. „Ние подкрепяме общите политики за интеграционните процеси на ЕС”, заяви Грозданова.