Софийският градски съд е отказал регистрация на новата партия на Лютви Местан, заради абревиатурата ДОСТ, която означава "приятел" на турски език и предполага, че партията ще бъде етническа, съобщиха от пресцентъра на СГС.

В мотивите на СГС се посочва, че официалното наименование на партията е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, от което се получава абревиатурата „ДОСТ“. Dost на турски означава „приятел“, което поражда въпроса нарушава ли ПП „ДОСТ“ чл. 6 от Закона за политическите партии, който предвижда тези субекти да провеждат своите публични прояви, отправят обръщения и съставят документите си на български език.

Според СГС от фактите по делото се налага изводът, че молителят напълно съзнателно е искал съкращението от наименованието на политическата партия да образува точно тази дума. Вероятно мотивът му е, че в българския език има много чуждици и използването на една само чужда дума няма да се възприеме като нарушение на закона.

В решението на СГС се посочва, че партията се афишира именно чрез своята абревиатура и това вече се случило в общественото пространство. От там дават пример, че на митинг, където абревиатурата на партията се скандира многократно от нейните привърженици, ще е налице публична проява на чужд език, тъй като емоционалният заряд ще се изразява с чужда дума - турска дума. Затова съдът намира, че е налице нарушение на чл. 6 от Закона за политическите партии.

По отношение на това етническа партия ли е ДОСТ, от СГС посочват, че преобладаващият брой учредители са с турски имена, а чл. 11 от Конституцията забранява образуването на партии на етническа, расова или верска основа.

Целта на Конституцията не е да забрани създаването на партии от категории лица, отличаващи се по етнически, расов и верски признак, а да не се допусне създаването и функционирането на партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски принцип поставят, затворени за лица, които не носят този признак, изградили са програмните си цели и задачи върху ценностите, идеите и интересите на „своя" кръг от членове. Преценката такъв ли е конкретният случай, следва да се извърши въз основа на устава на ПП „ДОСТ".

На пръв поглед целите, заложени в устава - укрепване на българския парламентаризъм, ускоряване на евроатлантическото развитие на РБ, реализирането на всеобхватни реформи в съдебната власт, подобряване на бизнесклимата и пр., не целят да капсулират никого и по никакъв начин не нарушават Конституцията. Отделни формулировки обаче са неправилни.

В устава на ПП „ДОСТ" не се съдържа и намек, че това ще е партия на етническа, расова или верска основа, но съдейки по „заиграването" с абревиатурата, най-вероятно партията ще действа, ако не на верска или расова, то поне на етническа основа.

Освен това, запитан от съда как ще гарантира независимостта на българските медии от олигархични обръчи, молителят дословно е преписал средствата, посочени в устава (участие в законодателната и изпълнителната власт на различни нива, формулиране на ефективни управленски политики, сътрудничество с международни организации), без да посочва нищо конкретно. Това подсказва най-малкото неуважително отношение към институцията съд. След като втори път е запитан как ще се гарантира независимостта на българските медии, молителят е направил искане за отвод на съдията и категорично е отказал да даде конкретен отговор, мотивирайки се, че такъв отговор означавал „развитие на политически платформи".

Освен това изпълването на уставната цел с конкретност било равнозначно на това да се подмени волята на учредителите. Молителят е отказал да даде пример за „решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за решително противодействие на задкулисието". От съдя отбелязват, че молителят е постигнал единствено това да убеди съда, че има цели, различни от официално декларираните - възможно е те да нарушават чл. 11 от Конституцията.

От СГС посочват, че съдът е изправен пред казус, който не се отличава с голяма правна сложност, но който пък за сметка на това е свързан с проблеми от морален характер, изискващи преди всичко изострено чувство за справедливост и житейски опит, за да се отсъди правилно „В името но народа". В производството по регистрация на политическа партия молителят следва да убеди съда, че фактите, които желае да се впишат, са действително настъпили. Той не стори това, въпреки положеното от съда усилие да изясни действителната воля на учредителите в тази насока. Съгласно чл. 10 от ГПК съдът съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.

С оглед изложеното не може да се приеме за доказано, че новоучредената политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност" си е поставила тези цели, които са записани в устава ѝ и има яснота как да ги постигне. Не е ясно дали личната воля за членство се отнася за записаните на хартия цели, или за някаква друга цел.

Всичко изложено се явява пречка да се допусне исканото вписване.