"Бих казал от начало, че приех да дойда въпреки, че и аз се противя да присъствам на инициативи на хора, които изглеждат групирани в лагер на текущо отклонение на ляво-дясно, русофили – русофоби. Това ми е антипатично. Аз имам много голяма съпротива към фанатизацията, по който и да е въпрос. Но понеже бях поканен много деликатно и с уговорката, че ще мога да кажа каквото си искам, идвам тука със тази готовност." Това каза един от най-популярните анализатори на българските обществени явления от политическа гледна точка д-р Николай Михайлов, на по време на кръгла маса, организирана по повод първата година на изданието "Руски дневник".

"Вижте, аз мисля че въпроса за начина, по който българите разбираме Русия, е въпрос по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед и във всички случаи по-дълбок, отколкото си представят, ще ме извините за тая дума, както русофилите, така и русофобите. Русия има собствено излъчване. Това е страна-загадка, не може да бъде разбрана с ум, казва Чърчил.Това е клише. Но това клише е вярно, както почти всички клишета на тоя свят. Русия има проблем със самата себе си. Тя е конфликтно организирана страна, Изток и Запад едновременно. Това отново е преферент, но Русия е проблем за самата себе си. Тя е в процедура на самоосмисляне. Не само от славянофилството и западничеството в руската история до ден днешен, но вероятно от 1500-та година. Сложно. Без всякакво съмнение има две посоки на осмисляне на руската сцена в България. Тези две стратегически линии са съветският комунизъм и православното вероизповедание", продължи още д-р Михайлов.

„Ако се направи една, как да кажа, социология или ако искате социоанализа на това какво преживява един русофил, когато мълви за Русия, там ще видите със сигурност, дръзвам да кажа това, симпатията към времето преди - романтичен спомен за това какво представляваше съветската сакралност, каква голяма и незаменима емоция беше да участваш в този грандиозен проект. Еманципацията на днешна Русия от собственото ѝ съветско наследство не е завършена, не е започнала, защото актуалното състояние на Русия е следното: мобилизирани са големи идеологически усилия да се случи това, което се нарича бяла и червена руска история. Но що се отнася до собствената им история, Русия никога не съумя да произнесе правдата за своята история, за комунистическия период и нека кажа още нещо, една великолепна метафора - илюстрация на това, което е било, е невъзможността на Русия да погребе Ленин. Ленин е едно балсамирано жреческо тяло на червения площад до ден-днешен. Всеки разговор за това той да бъде отпратен там, където майка му би предпочела да го види обратно, за да го опее като руско дете, среща отпор. Защото това поколение, което още не си е отишло, което има върху себе си ореола на Втората световна война, няма да го понесе. Това означава, че във всички случаи това е някаква остатъчна съветска сакралност, някакъв особен неизлекуван комплекс на причастност към тази история, която не губи престиж, а набавя престиж. Това във всички случаи е по сложни причини. Първата, от които е разрухата от 90-те години на XX век, упадъка на Русия до граница на нейното възможно изчезване по време на елциновите реформи. Но във всички случаи Русия беше пред разруха, това което руснаците преживяват за този период, е нещо подобно на представа за геноцид", каза още бившият депутат.

И продължи: "Путин – име, което е изцяло демонизирано. То е просто демон, а не човешко същество. Забравете, ако някой тук в лагера, наречен русофобски, мисли за Путин другояче освен като демон. Не е вярно това. Не е възможно да бъде произнесено в медията на Иво Христов никакво осъждане с уговорки за неговите политически и държавнически качества, за неговата стратегия да отбранява, както се изразява Иван Кръстев, границата на Русия. Путин няма идея да прекосява границите навън. С други думи да анексира територии, казва той. А има идея да отбранява границата на Русия. Защо? Защото има експанзия на това, което се нарича Северноатлантически пакт. Има ли някакво съмнение по този въпрос ? Абсолютно никакво.“

„Нищо по същество не може да бъде казано, нищо не може да бъде написано. Аз говорих много по-рязко за Русия, а не съм нито русофил, нито русофоб, но ме дебнат", допълни още д-р Михайлов.

"Инфантилизма на българския русофобско-русофилски дискурс е чудовищен. Това е една от моите тези. Най- дълбокия въпрос на българската симпатия към Русия извън съветския неоромантизъм, а такова нещо има породено от т.нар. Преход, веднъж. И втори път – евро-атлантическата карта днес – тя загуби морален интегритет, който имаше по време на Студената война. Защото тогава темата беше свобода срещу тоталитаризъм и демокрация срещу комунизъм. Тогава всички ние бяхме много развълнувани в очакване на тази система, която фалшифицира основния въпрос – за свободата", спомня си д-р Михайлов.

"Има две неща, които фигурата на Путин излъчва. Първо, той обяви, че не е съгласен, защото неговия народ не е съгласен Русия да загине. Дезинтеграцията на Русия не попада в обсега на допустимото. Русия не е страна, която може да бъде понесена от англосаксонския свят. Поръчката, която Путин има, е да спасява Русия. Русия е много уязвима от всяка гледна точка – първо не е погребала Ленин, второ има проблем със социалния статус на руския гражданин и т.н. А възложената от него задача е отбраната на руския интерес, това се реинтерпретира като агресивна политика и готовност за експанзия, включително анексия на Украйна", смята бившият депутат.

Накрая д-р Михайлов апелира: "Нека всички, които в тази страна се наричаме русофили или русофоби, съберем кураж да виждаме реалността. Докога ще бъдем инфантили, строени в лагер? Българската съдба трябва да формулира интерес, да го отстоява с една културна зрялост, която си отиде. Тя не може и няма шанс да се формира при това барикадно мислене, което унищожава морално и интелектуално инфектираните.“