Равносметката от бруталния терористичен удар на истанбулското летище "Ататюрк" е стряскаща - не само заради многото жертви. И досега е неясно как изобщо терористите са успели безпрепятствено да проникнат с техните оръжия и колани с взривни вещества чак до международния терминал на най-голямото турско летище. Затова основният въпрос сега е не дали, а кога отново ще видим грозното лице на тероризма.
Кой плаща цената?
Последните опити на турския президент Ердоган да покаже, че държи здраво юздите и че гледа напред, се оказаха безвъзвратно закъснели. При това неговите маневри за обрат в отношенията с Русия и с Израел бяха особено важни - не на последно място поради факта, че тайните служби на тези две страни разполагат с огромно количество информация за това в каква посока се развива тероризмът и кои страни и региони са особено застрашени. Дали те се борят активно срещу този тероризъм и дали изобщо има ефективни мерки срещу него, е съвсем друг въпрос.
Не само Русия и Израел, но и САЩ и европейските им съюзници отдавна вече наблюдават как Турция се превръща в гнездо на уж религиозно мотивирания международен тероризъм. А цената за грешните политически преценки на Ердоган плащат хората, които стават жертва на нови и нови атентати. Плаща и цяла Турция - заради икономическите щети, които хвърлят страната с десетилетия назад. Но който не зачита резултатите от парламентарни избори, отхвърля решенията на Конституционния съд с аргумента, че „не заслужавали внимание”, и прекратява политиката за помирение с кюрдите, неизбежно надува платната на антидемократичните сили, на враговете на демокрацията.
Раболепно аплодираните речи на Ердоган, в които той неуморно обещава на своя народ по-добри и по-сигурни времена, могат да се харесат само на некритичните привърженици на системата и, естествено, на онези, които извличат ползи от нея. А всички критици, всички журналисти и учени, чиито убеждения не съвпадат с възгледите на Ердоган, получават не обществено признание, а съдебни процеси и затворнически присъди.
Турция след 14 години Ердоган
Изводът от всичко това е елементарен: който отслабва структурите на демократичната правова държава, който ограничава свободата на мненията и на печата, който иззема функциите на важни сектори от държавния апарат като полицията и правосъдието, неизбежно прокарва пътя на тероризма.
Турската република, която през 2023 ще отпразнува своята 100-годишнина, първоначално имаше за цел да се развива като модерна, западна цивилизация. Но онова, което я заплашва днес - след 14-годишното господство на Ердоган, е да затъне в блатото на войните и терора. Блато, което добре познаваме от целия близкоизточен регион. Затова Ердоган ще направи добре, ако спре да реагира толкова чувствително на всички критики и най-сетне започне да действа в унисон със защитниците на европейските ценности. Да, това само по себе си няма да спре тероризма, но по-голямата близост с Европа би породила поне надеждата, че настроенията в самата Турция биха могли да се променят към по-добро. За да се сложи най-сетне край на тази убийствена поляризация на турския народ, която носи само злини.
