Днес е решаващият референдум във Великобритания, който ще реши дали страната ще остане в ЕС или ще го напусне. В 7.00 ч. местно време (6 ч. по Гринуич) в Обединеното кралство отвориха врати изборните секции, където британците ще гласуват на референдума за членството в Европейския съюз. Изходът остава неясен и вотът трескаво се следи от другите държави членки на ЕС, предаде Франс прес.
Право на глас имат 46,5 милиона избиратели. Първите резултати ще бъдат ясни след края на изборния ден в 01:00 часа българско време на 23 срещу 24 юни.
На референдума се очаква значително по-висока активност, отколкото на изборите, на които обикновено гласуват от 17 до 25%. Последните проучвания за нагласите на гласоподавателите отчитат равни позиции за оставане в ЕС и за излизане от него.
Около 10% заявяват, че все още не са решили как ще гласуват. Очаква се именно те да определят изхода от допитването. Българите във Великобритания са категорични, че какъвто и да е резултатът от вота, те няма да напуснат страната.
Британското общество остава дълбоко разделено и социолозите не могат да дадат ясна преднина на противниците или привържениците на членството в ЕС. Съдбата на референдума е в ръцете на около 10 процента колебаещи се. Важен може да се окаже и изборът на значителна част от британците, живеещи в чужбина и имащи право да гласуват. Мнението си за европейското бъдеще на Великобритания имат право да изразят с гласуване и всички граждани на 52 страни от Британскта общност, стига да живеят на Острова и да са били включени в избирателните списъци през последните 15 години.
При решение на гласувалите в полза на напускането парламентът в Лондон ще трябва да започне да денонсира поредица от закони, с които страната се е присъединила и интегрирала с ЕС. През това време правителството ще трябва да преговаря с Брюксел за по-безпроблемен "развод", но това едва ли ще продължи повече от 2 години.
Тепърва ще се изяснява статутът на милиони граждани на ЕС, работещи и живеещи във Великобритания, както и на британците в останалите 27 държави от Съюза.
Исторически политиката на Великобритания винаги е била за общ пазар, но не и за задълбочаване на Европейския съюз. Такава политика води британският премиер Маргарет Тачър. Тя вярва, че ролята на Европейската общност трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция. През 1990 година, след заседание на Европейския съвет в Рим Тачър обявява символично своето "НЕ" на ЕС:
"Да, това е неизбираемо тяло и аз не искам Комисията да увеличи правомощията си за сметка на Камарата, за това разбира се, се различаваме. Президентът на Комисията Делор каза на пресконференция онзи ден, че той иска ЕП да е демократичното тяло на Общността, той иска Комисията да бъде изпълнителната власт, а Съветът на министрите да бъде Сенатът - НЕ! НЕ! НЕ!".
В по-новата си история Обединеното кралство продължава линията на дистанциране от идеята за обединени европейски нации. Под натиска на предстоящия британски референдум за оставане или излизане от ЕС премиерът Дейвид Камерън извоюва Великобритания да се възползва единствено от общия пазар и да остане извън Шенген и еврозоната. След постигнатото специално споразумение за Великобритания Камерън призова за оставане в ЕС.
"Изборът е във вашите ръце, но моята препоръка е ясна аз вярвам, че Великобритания ще бъде в по-голяма безопасност, по-силна и по-богата в реформиран Европейски съюз".
Любопитен момент е, че резултатът от референдума няма задължителна сила. Технически погледнато, депутатите биха могли да блокират излизането от ЕС, ако такъв е вотът.
