Питейната вода в България като цяло не е на нужното ниво заради липсата на инвестиции от страна на ВиК дружествата. Това показва последният сравнителен анализ на енергийния регулатор, посветен на ВиК сектора за периода 2009-2014 г. Документът е разработен от дирекция "ВиК услуги" и бе одобрен на фона на исканията на операторите за масово поскъпване на водата в отделните градове. За много от тях вече бяха определени нови, по-високи цени, но от началото на следващата година се очаква още едно поскъпване.
По данни на "Активни потребители" в почти 50% от градовете българите пият вода, пълна с активен хлор, фекалии и нитрати. Докладът на КЕВР също отчита, че физико-химичните и радиологичните показатели на водата в последните години се влошават, пада и съответствието на микробиологичните показатели - двата основни критерия, по които се измерва качеството на питейната вода. Все пак добрата новина е, че съответствието остава над 90%, пише в. "Сега".
Най-широко разпространеният проблем е замърсяването с нитрати в районите с интензивно земеделие. Според доклада сред най-засегнатите области са Велико Търново, Русе, Разград, Ямбол, Варна и др. По-значителните и трайни отклонения са засечени през 2013 г. в големи зони на водоснабдяване като Хан Аспарух, Каварна, Шабла и др. Отклонения по показатели като цвят, мирис, вкус, мътност се дължат най-вече на липсата на пречиствателни станции, отчитат от КЕВР. В периода 2010-2013 г. в над 30 големи зони на водоснабдяване са регистрирани проби с повишена мътност.
Докладът посочва, че все още има проблеми с повишената концентрация на арсен и флуор в зона на водоснабдяване "Меричлери", област Хасково. Засечени са били и зони с микробиологично замърсяване, но процентът на отклонения не е голям (1-4%). Основната причина за този вид замърсяване е неефективната и непостоянна дезинфекция на водата, смятат експертите.
Над 35% от българите смятат, че "много често" или "постоянно" водата е с лошо качество. Други около 6-7% от клиентите на ВиК операторите са били с режим на водата през последните пет години. В същото време загубите на вода и авариите продължават и остават на значително по-високи нива в сравнение с тези в останалите страни от ЕС. На този фон инвестициите са далеч под нужното ниво за поддържане на добро качество на водата и непрекъснатост на услугата в дългосрочен план, изтъкват от регулатора.
За капак от КЕВР подчертават, че не всички ВиК дружества са дали данни за целия период поради разминаване на периодите в отделните бизнес планове. Отделно от това част от техните данни са неточни, а информацията за някои показатели за качество на ВиК услугите почива на вътрешни регистри на дружествата, което поставя под съмнение достоверността им, предупреждават в обобщение от КЕВР.
