Днес е Видовден. Религиозната същност на празника не е добре позната - според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци,наричани "градушкари", Вартоломей и Елисей, а според други празникът е посветен на Свети Вит, живял в края на 3 и началото на 5 век.

Видовден се отбелязва за предпазване от градушки. Затова е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.

Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо – езическо божество измежду четиримата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.

Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"

Свети Вит е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага, както и на областта Саксония в Германия. Смята се, че именно саксонските миньори са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.

Видовден се чества основно в Сърбия, Чехия и Германия, а у нас се празнува най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко.

Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.

На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето - хубаво е на този ден да се види слънцето, така човек ще е здрав и весел.

Рано сутринта жените тръгват по полето да събират билки и най-вече "видова трева", която според народните вярвания лекувала слепота.

С росата от билките измиват за здраве очите си, тя се събира в шишенца и се използва през цялата година при "очобол".