В момента рекордът за най-висока скорост, развита с наземно превозно средство, принадлежи на Великобритания. Той датира от 15 октомври 1997 г., когато екипът на Тrust SSC официално "чупи" звуковата бариера, ускорявайки колата до феноменалните 1228 км/ч.
Тогава „шофьор" на чудовището е Анди Грийн, дипломиран математик от Оксфорд и пилот на Кралските ВВС. Шеф на тима е Ричард Нобъл, виценосител на рекорда от 4 октомври 1983 г.
Днес британското дуо усилено работи по проекта Bloodhound Project, чиято цел е да подобри и впоследствие да засенчи успеха на Тrust SSC. Това ще стане поетапно, като през 2009 г. е планирано достигането на 1288 км/ч, 1448 км/ч през 2010 г. и накрая фантастичните 1690 км/ч, през 2011 г.
„Оръдието на труда" този път е Bloodhound SSC, дълго 12,8 м и тежащо 6,4 т. Задвижването на колата се осъществява от бутален, реактивен и ракетен двигател едновременно. Тази комбинация би трябвало да може да ускори машината до 1690 км/ч за абсурдните 40 сек.
При тази скорост корпусът и ще бъде подложен на аеродинамичен натиск в размер на 12 т на квадратен метър. За да могат да противостоят на огромното налягане, панелите по хиперавтомобила са изработени от карбон и титан.
Колелата пък са с 90 см диаметър и при въртенето си ще изпитат максимално натоварване от 50 000 G. За място на събитието отново ще се разчита на пустинята Black Rock в Невада.
Тогава „шофьор" на чудовището е Анди Грийн, дипломиран математик от Оксфорд и пилот на Кралските ВВС. Шеф на тима е Ричард Нобъл, виценосител на рекорда от 4 октомври 1983 г.
Днес британското дуо усилено работи по проекта Bloodhound Project, чиято цел е да подобри и впоследствие да засенчи успеха на Тrust SSC. Това ще стане поетапно, като през 2009 г. е планирано достигането на 1288 км/ч, 1448 км/ч през 2010 г. и накрая фантастичните 1690 км/ч, през 2011 г.
„Оръдието на труда" този път е Bloodhound SSC, дълго 12,8 м и тежащо 6,4 т. Задвижването на колата се осъществява от бутален, реактивен и ракетен двигател едновременно. Тази комбинация би трябвало да може да ускори машината до 1690 км/ч за абсурдните 40 сек.
При тази скорост корпусът и ще бъде подложен на аеродинамичен натиск в размер на 12 т на квадратен метър. За да могат да противостоят на огромното налягане, панелите по хиперавтомобила са изработени от карбон и титан.
Колелата пък са с 90 см диаметър и при въртенето си ще изпитат максимално натоварване от 50 000 G. За място на събитието отново ще се разчита на пустинята Black Rock в Невада.
Източник: lifestyle.bg