Макар и да се приближава до човешкия интелект, компютърният все още отстъпва на създателите си, съобщиха Асошиейтед прес и в. "Дейли телеграф".

Това показа ежегодният експеримент, проведен в лондонския университет "Рединг". Той се нарича "Тест на Тюринг" по името на британския математик Алън Тюринг и е спонсориран от американския учен, изобретател и филантроп Хю Лойбнър.

През 1990 г. той учредява Награда за изкуствен интелект за компютърна програма, умееща да разговаря с хора.

В конкурса участваха 6 програми за изкуствен интелект. Шестата обаче отпадна, защото не се е включила навреме.

12 доброволци-съдии са водили 5-минутен разговор едновременно с човек и с компютърна програма. Целта е била някоя от компютърните програми да заблуди съдиите, че е човек от плът и кръв.

Най-високата награда "Лойбнър" и бронзов медал получи програмата "Елбот", създадена от Фред Робърт. "Елбот" успя да заблуди трима от 12-те съдии, че е човек.

Робърт казва, че "Елбот" се е опитвал да насочва разговора, за да не се отклони в посоки, за които не е програмиран, както трябва. Той също се е опитвал да отклони вниманието на някои от съдиите с дръзки отговори или като дяволито намеква, че всъщност е машина.

Сред състезателите е бил и "Юджийн Гусман - чатбот", дело на работещия в Пенсилвания програмист Владимир Веселов.

Някои от съдиите са задавали на програмите за изкуствен интелект безмилостни подвеждащи въпроси като "Какво е времето днес"?, "Какво мислиш за световната финансова криза?", "Какъв цвят са очите ти?". На последния въпрос програмата е отговора: "Сини, разбира се!".

Конкурсът се провежда в съотстветствие с идеите на Тюринг, който през 50-те години на XX в. пише доста субективно, че умението да се води разговор е доказателство за интелигентност, и ако един компютър разговаря като човек, той също мисли като човек.

Тюринг е разработил теста за красноречието на компютрите. В този тест човек едновременно разменя реплики с компютър и с друг човек, без да знае кой кой е. Ако съдията се затрудни с кого или с какво говори, това означава, че съответният компютър отговаря на човешкия стандарт за интелигентност.

В разговора си "Юджийн Гусман" често е споменавала за родния си град Одеса и за "леля Соня от Америка".

Трета програма, наречена "Клевърбот" и създадена от Роло Карпентър, е използвала хумор, за да заблуди съдиите.

Тюринг умира през 1954 г., без да създаде ясни правила за състезанието. Лойбнър спонсорира ежегодна поредица от тестове, основани на принципите на Тюринг. Филантропът предлага голяма награда от 100 000 щатски долара за първата машина, която издържи неговата версия на теста.

Нито една програма не е печелила досега златния или сребърния медал, въпреки че всяка година се присъжда бронзов медал на софтуера, който най-много се приближава до човек от плът и кръв.

Сребърният медал е предназначен за машина, която може да води по-дълъг разговор и да заблуди поне половината съдии, а златото се пази за машина, която освен текстова може да осмисля аудио и видеоинформация.

Според преподавателя по кибернетика проф. Кевин Уорик, един от организаторите на тазгодишния конкурс, издържането на теста на Тюринг ще е равносилно на постижението на суперкомпютъра "Дийп блу" на Ай Би Ем, който през 1997 г. победи руския гросмайстор Гари Каспаров. БТА