Съветът на министрите на финансите от ЕС ще обсъжда през октомври цялостна реформа на структурата на ДДС в страните членки. Дискусия за преразглеждането на минималните ставки и правилата за диференцираното ДДС бе започната по време на неформална среща веднага след края на поредното заседание на съвета на ЕС по икономическите и финансови въпроси, което бе преди около две седмици. Обсъждането обаче бе отложено за октомври, а дотогава ще се изготви точен анализ за въздействието на налога върху вътрешния пазар в общността. Министрите са се разбрали да се координират в действията си срещу възможните последици от високите цени на горивата и финансовите трусове, породени от кризата.
Междувременно финансовите министри от еврозоната, в която членуват 15 държави, в началото на юни бяха отхвърлили призива на Никола Саркози към ЕС за понижение на ДДС като част от усилията да се облекчи натискът върху бизнеса в Съюза. Намекът тогава от страна на ЕК, че са възможни радикални промени по отношение на ДДС, накара българските управляващи да подхвърлят в публичното пространство идеята за снижаване на косвения данък с 1-2%. Аргументът за подобна стъпка е постоянно растящият бюджетен излишък. Хем вълкът сит, хем агнето цяло (разбирай "потребителите доволни и бюджетът цял"). Преди дни шеф на правителствена агенция отново възроди тази идея. Въпросът е дали това е правилната посока към намаляване на данъчната тежест и какъв ще е ефектът от подобна мярка?
Според експертни оценки бюджетният излишък в края на годината може да надхвърли 4-5 млрд. лева. С други думи резерви за намаляване на данъчната тежест има. Или алтернативите са: първо, да се изхарчи излишъкът за повишени заплати в бюджетната сфера и пенсии, за да се компенсира поскъпването на стоките и услугите и за инфраструктурни проекти, т.е. да се дадат парите в ръцете на бюрокрацията; второ, да се намали данъчната тежест за бизнеса и домакинствата.
Бих предпочел второто, като не изключвам разумното компенсиране на хората с ниски доходи. В случая обаче парата трябва да отива в локомотива, а не в свирката, с други думи трябва да се пристъпи към значително намаляване на социално-осигурителната тежест, а не към нищо незначещо намаление на ДДС-то с 1-2%.
Традиционно либерално ориентираните икономисти застъпват тезата за намаляване на всички данъци. Би трябвало да приветстваме съкращаването на ставката по ДДС дори с 1-2%. Но всеки разумен икономист зад подобна инициатива не би видял нещо друго освен предизборен лозунг, защото ефектът, на който разчитат и някои либерални анализатори, не е нищо друго освен предположение, а не утвърдено правило. Просто защото ДДС не се отнася към данъците, чието регулиране ще реши, от една страна, бюджетните проблеми, а от друга - ще стимулира бизнеса и потребителите. Счита се, че намаляването на ДДС ставката е абсолютно деструктивно решение, защото този данък се определя като неутрален и
промените на данъчната ставка не водят до структурни промени в икономиката
Постъпленията от ДДС нарастват с ръста на БВП и не се колебаят под влияние на различни фактори, както това става с ДОД, с данъка върху печалбата, т.е. преките данъци. Оценките показват, че намаляването на ДДС ставката с 5-6% води до спад на бюджетните приходи с около 2%, които загуби за бюджета се възстановяват след 8-12 години. В ситуация на световна финансова криза, премахване на дисбаланса в пенсионната система на страната, предстоящи реформи в образователната система и здравеопазването, модернизация на инфраструктурата и пр., подобна стъпка ще бъде погрешна. Вярно е, че в българската практика има и други примери. Така например, при приемането на България в ЕС очакванията бяха за 450 милиона лева сигурни загуби от ДДС, според думите на финансовия министър Пламен Орешарски. Според него най-сериозният риск за бюджета през 2007 г. бяха именно приходите от ДДС. Разчетите на 10-те страни, влезли в Съюза през 2004 г., показваха, че през първата година загубите от този данък са от 0 на сто в Чехия до 30 на сто в Полша, поради измамите с ДДС. На практика обаче тези очаквания не се сбъднаха. Тоест ние последвахме примера на Чехия.
Когато се върви към намаляване на данъчната тежест, трябва да се преследват минимум два ефекта: първо - намаляването на данъците трябва да осигури по-висока събираемост. Обикновено икономисти и анализатори се аргументират с т. нар. крива на Лафер, която показва нагледно как намаляването на данъчните ставки до определено оптимално равнище увеличава събираемостта и в резултат на това бюджетът само печели (естествено не в краткосрочен, а в средно- и дългосрочен период); второ - в данъкоплатците да останат повече пари, т.е. да се създадат условия за по-ефективна дейност. На практика въведените 10-процентни ставки за корпоративния данък и ДОД доведоха точно до тези ефекти. През 2007 г. данък печалба падна на 10%, а приходите от този данък се увеличиха с 38%.
Не всички данъци обаче реагират по този начин на свиването на данъчната тежест. Данък печалба и ДОД корелират с намалените ставки, но други данъци (косвените) може да реагират, може и да не реагират по този начин. И второто е по-вероятно. През 2003 г. в Русия ставката по ДДС бе намалена от 20% на 18%, а събираемостта не нарасна - напротив, с колкото спадна данъкът, толкова изгуби хазната. Подобно палиативно намаление няма да се отрази и на ценовите равнища. Едва ли стока, която струва 1 лв. след намаляването на ДДС с 2%, ще се появи по щандовете с цена 0,98 лв.
Намаляване на цените би имало, ако падането на ДДС ставката стане шоково с 10%. Подобен ефект бе налице в Турция, където потребителите почувстваха 10-процентно намаление на цените в магазините за хранителни стоки, след като влезе в сила понижаването от 18 на 8 процента на ДДС за хранителните продукти.
Примерите за намалени и диференцирани ставки по ДДС обаче не са малко. За да са по-достъпни за хората, с ниски ставки по ДДС в балканските държави, без България, се облагат и туристическите услуги, вестниците, списанията, компютрите, билетите за кино, театър, спорт.
В Македония, където стандартната ставка е 18%, за стимулиране на използването на слънчевата енергия като алтернативен енергиен източник, слънчевите батерии се облагат с 5% ДДС. Тази ставка важи и за лекарствата, и за медицинските и ортопедичните помощни средства, вкл. инвалидните колички, компютрите, компютърните части и софтуер. В Хърватия от август 2007 г. са в сила поправки към закона за данъка върху добавената стойност, според които ставката за вестници и списания вече е 10, вместо стандартната за страната от 22 процента. С осем процента ДДС от тази година в Турция се облагат шоколадите, шоколадовите изделия, газираните напитки и туристическите услуги. Експерти в Анкара смятат, че намаляването на ДДС с десет пункта може да доведе до нарастване на търсенето в туризма с над 20%. С 8 процента ДДС в Сърбия се облагат хранителните продукти, някои лекарства, протези и ортопедични помощни средства, средства за диализа, медицински продукти като имплантанти. С редуцираната ставка от 8% се облагат и учебниците, вестниците, хотелските услуги, комуналните услуги. От облагане с ДДС са изключени образователните, медицинските, културните услуги, даренията, наемите, финансовите услуги на банки и застрахователни компании, земя, услуги при организиране на лотарии и залагания, транспорт. В Черна гора има редуцирана ставка от 7% (при стандартна ставка 17%), с която се облагат основни хранителни продукти, туристическите услуги, лекарствата, учебниците, книгите, транспортните услуги, вестниците и списанията, входните билети за изложби, театри, зоологически градини, спортни прояви. В Кипър се прилагат две редуцирани ставки - от 5 и 8 процента (при стандартна ставка 15%), за хранителните продукти, туризма, книгите, вестниците и транспортните услуги. В Гърция стандартната ставка е 19%, но храните и лекарствата се облагат с 9% ДДС, а книгите и вестниците - с 4,5%. Стандартната ставка по ДДС в Румъния е 19%. С 9% ДДС обаче се облагат лекарствата, хотелските услуги, вестниците, книгите, ортопедичните помощни средства, билетите за кината и музеите.
"Усилията" на управляващите при сегашния бюджетен излишък обаче трябва да бъдат насочени към социално-осигурителната тежест като намалението бъде шоково - с поне 10%, но е възможно да се премине към пропорционална 10-процентна ставка, въпреки многобройните примери за редуцирани ДДС ставки.
Петкан Илиев
Междувременно финансовите министри от еврозоната, в която членуват 15 държави, в началото на юни бяха отхвърлили призива на Никола Саркози към ЕС за понижение на ДДС като част от усилията да се облекчи натискът върху бизнеса в Съюза. Намекът тогава от страна на ЕК, че са възможни радикални промени по отношение на ДДС, накара българските управляващи да подхвърлят в публичното пространство идеята за снижаване на косвения данък с 1-2%. Аргументът за подобна стъпка е постоянно растящият бюджетен излишък. Хем вълкът сит, хем агнето цяло (разбирай "потребителите доволни и бюджетът цял"). Преди дни шеф на правителствена агенция отново възроди тази идея. Въпросът е дали това е правилната посока към намаляване на данъчната тежест и какъв ще е ефектът от подобна мярка?
Според експертни оценки бюджетният излишък в края на годината може да надхвърли 4-5 млрд. лева. С други думи резерви за намаляване на данъчната тежест има. Или алтернативите са: първо, да се изхарчи излишъкът за повишени заплати в бюджетната сфера и пенсии, за да се компенсира поскъпването на стоките и услугите и за инфраструктурни проекти, т.е. да се дадат парите в ръцете на бюрокрацията; второ, да се намали данъчната тежест за бизнеса и домакинствата.
Бих предпочел второто, като не изключвам разумното компенсиране на хората с ниски доходи. В случая обаче парата трябва да отива в локомотива, а не в свирката, с други думи трябва да се пристъпи към значително намаляване на социално-осигурителната тежест, а не към нищо незначещо намаление на ДДС-то с 1-2%.
Традиционно либерално ориентираните икономисти застъпват тезата за намаляване на всички данъци. Би трябвало да приветстваме съкращаването на ставката по ДДС дори с 1-2%. Но всеки разумен икономист зад подобна инициатива не би видял нещо друго освен предизборен лозунг, защото ефектът, на който разчитат и някои либерални анализатори, не е нищо друго освен предположение, а не утвърдено правило. Просто защото ДДС не се отнася към данъците, чието регулиране ще реши, от една страна, бюджетните проблеми, а от друга - ще стимулира бизнеса и потребителите. Счита се, че намаляването на ДДС ставката е абсолютно деструктивно решение, защото този данък се определя като неутрален и
промените на данъчната ставка не водят до структурни промени в икономиката
Постъпленията от ДДС нарастват с ръста на БВП и не се колебаят под влияние на различни фактори, както това става с ДОД, с данъка върху печалбата, т.е. преките данъци. Оценките показват, че намаляването на ДДС ставката с 5-6% води до спад на бюджетните приходи с около 2%, които загуби за бюджета се възстановяват след 8-12 години. В ситуация на световна финансова криза, премахване на дисбаланса в пенсионната система на страната, предстоящи реформи в образователната система и здравеопазването, модернизация на инфраструктурата и пр., подобна стъпка ще бъде погрешна. Вярно е, че в българската практика има и други примери. Така например, при приемането на България в ЕС очакванията бяха за 450 милиона лева сигурни загуби от ДДС, според думите на финансовия министър Пламен Орешарски. Според него най-сериозният риск за бюджета през 2007 г. бяха именно приходите от ДДС. Разчетите на 10-те страни, влезли в Съюза през 2004 г., показваха, че през първата година загубите от този данък са от 0 на сто в Чехия до 30 на сто в Полша, поради измамите с ДДС. На практика обаче тези очаквания не се сбъднаха. Тоест ние последвахме примера на Чехия.
Когато се върви към намаляване на данъчната тежест, трябва да се преследват минимум два ефекта: първо - намаляването на данъците трябва да осигури по-висока събираемост. Обикновено икономисти и анализатори се аргументират с т. нар. крива на Лафер, която показва нагледно как намаляването на данъчните ставки до определено оптимално равнище увеличава събираемостта и в резултат на това бюджетът само печели (естествено не в краткосрочен, а в средно- и дългосрочен период); второ - в данъкоплатците да останат повече пари, т.е. да се създадат условия за по-ефективна дейност. На практика въведените 10-процентни ставки за корпоративния данък и ДОД доведоха точно до тези ефекти. През 2007 г. данък печалба падна на 10%, а приходите от този данък се увеличиха с 38%.
Не всички данъци обаче реагират по този начин на свиването на данъчната тежест. Данък печалба и ДОД корелират с намалените ставки, но други данъци (косвените) може да реагират, може и да не реагират по този начин. И второто е по-вероятно. През 2003 г. в Русия ставката по ДДС бе намалена от 20% на 18%, а събираемостта не нарасна - напротив, с колкото спадна данъкът, толкова изгуби хазната. Подобно палиативно намаление няма да се отрази и на ценовите равнища. Едва ли стока, която струва 1 лв. след намаляването на ДДС с 2%, ще се появи по щандовете с цена 0,98 лв.
Намаляване на цените би имало, ако падането на ДДС ставката стане шоково с 10%. Подобен ефект бе налице в Турция, където потребителите почувстваха 10-процентно намаление на цените в магазините за хранителни стоки, след като влезе в сила понижаването от 18 на 8 процента на ДДС за хранителните продукти.
Примерите за намалени и диференцирани ставки по ДДС обаче не са малко. За да са по-достъпни за хората, с ниски ставки по ДДС в балканските държави, без България, се облагат и туристическите услуги, вестниците, списанията, компютрите, билетите за кино, театър, спорт.
В Македония, където стандартната ставка е 18%, за стимулиране на използването на слънчевата енергия като алтернативен енергиен източник, слънчевите батерии се облагат с 5% ДДС. Тази ставка важи и за лекарствата, и за медицинските и ортопедичните помощни средства, вкл. инвалидните колички, компютрите, компютърните части и софтуер. В Хърватия от август 2007 г. са в сила поправки към закона за данъка върху добавената стойност, според които ставката за вестници и списания вече е 10, вместо стандартната за страната от 22 процента. С осем процента ДДС от тази година в Турция се облагат шоколадите, шоколадовите изделия, газираните напитки и туристическите услуги. Експерти в Анкара смятат, че намаляването на ДДС с десет пункта може да доведе до нарастване на търсенето в туризма с над 20%. С 8 процента ДДС в Сърбия се облагат хранителните продукти, някои лекарства, протези и ортопедични помощни средства, средства за диализа, медицински продукти като имплантанти. С редуцираната ставка от 8% се облагат и учебниците, вестниците, хотелските услуги, комуналните услуги. От облагане с ДДС са изключени образователните, медицинските, културните услуги, даренията, наемите, финансовите услуги на банки и застрахователни компании, земя, услуги при организиране на лотарии и залагания, транспорт. В Черна гора има редуцирана ставка от 7% (при стандартна ставка 17%), с която се облагат основни хранителни продукти, туристическите услуги, лекарствата, учебниците, книгите, транспортните услуги, вестниците и списанията, входните билети за изложби, театри, зоологически градини, спортни прояви. В Кипър се прилагат две редуцирани ставки - от 5 и 8 процента (при стандартна ставка 15%), за хранителните продукти, туризма, книгите, вестниците и транспортните услуги. В Гърция стандартната ставка е 19%, но храните и лекарствата се облагат с 9% ДДС, а книгите и вестниците - с 4,5%. Стандартната ставка по ДДС в Румъния е 19%. С 9% ДДС обаче се облагат лекарствата, хотелските услуги, вестниците, книгите, ортопедичните помощни средства, билетите за кината и музеите.
"Усилията" на управляващите при сегашния бюджетен излишък обаче трябва да бъдат насочени към социално-осигурителната тежест като намалението бъде шоково - с поне 10%, но е възможно да се премине към пропорционална 10-процентна ставка, въпреки многобройните примери за редуцирани ДДС ставки.
Петкан Илиев
Източник: monitor.bg
