Единственият заподозрян за убийството на писателя Георги Марков агент на българското разузнаване - Пикадили (Франческо Гулино), е преминал специална подготовка.
Тя се е провела в Първо главно управление на бившата Държавна сигурност (разузнаването) в началото на 1978 г.
Преди това най-малко четири пъти е изпращан от службата в Лондон. Това пише в днешния си брой вестник "Дневник", цитиран от БГНЕС.
Непосредствено след убийството на Марков през септември същата година агентът е извикан в България - за да бъде награден с медал и безплатна почивка, и е награден с медал. До падането на комунизма ПГУ не му поставя никакви сериозни задачи, изплаща му над 30 000 долара, награждава го с още един медал и му осигурява още три безплатни почивки. Това разкрива досието на агент Пикадили, най-важните документи от което "Дневник" ще публикува.
Достъпът до документите за Гулино и още близо 100 тома от архива на бившето разузнаване беше постановен с две последователни решения на Софийския градски и Върховния административен съд.
След тригодишна съдебна битка директорът на наследилата ПГУ Националната разузнавателна служба - ген. Кирчо Киров, беше осъден за отказа да осигури достъп до пазения в разузнаването ключов архив за убийството на писателя. Така за първи път ще бъдат оповестени документи, които останаха затворени при всички политически мнозинства от промените насам и които имат пряка връзка с операцията на комунистическия режим за ликвидирането на писателя дисидент.
Документи от досието на агент Пикадили бяха поискани от Великобритания и Дания през 1993 г., за да бъде арестуван, но България отказа да ги представи. През май тази година Скотланд ярд отново поиска свързания с него архив като едно от най-важните доказателства по случая, но засега не е известно дали българската страна е отговорила положително.
Разсекретените по съдебен път дела на ПГУ разкриват, че разработката на българското разузнаване срещу Георги Марков под името "Скитник" е била специално обсъдена в КГБ в Москва. Планирано е "обстановката около "Скитник" да бъде детайлно изучена за целите на провеждането на ОМ (остро мероприятие) и обектът да бъде обезвреден". В архивите се намира и тайно споразумение между българското и съветското разузнаване, по силата на което Първо главно управление получава от КГБ достъп до бързо действащи отрови и механични уреди за тяхното безшумно изстрелване.
Споразумението е подписано през 1972 г. от тогавашните началници на двете служби - генералите Димитър Кьосев и Фьодор Мортин. С него съветското разузнаване се задължава да предаде своя опит, както и базата си за избор и обучение на агенти, които да изпълняват т.нар. остри мероприятия (саботажи, отвличания и убийства).

Междувременно, в днешния си брой вестник "Вашингтон пост" пише, че Любен Марков чака десетилетия да разбере кой е убил братовчед му с „отровния чадър". Сега може никога да не разбере, допълва изданието. То се позовава на факта, че с изтичане на 30-годишната давност на случая България планира да закрие разследването, което ще попречи на британското разследване и ще остави без отговор спекулациите, че убийството е поръчано от българските тайни служби.