Беше дълъг петък, 13-и. След като завършихме последната емисия на тема ирландското "не", уморено се прибирахме в къщи от замъка в Дъблин през Темпъл Бар - районът с барове и нощни клубове в Дъблин.

Група млади мъже с халби в ръце и татуировки по вратовете, които бяха излезли пред китайски ресторант за една бърза цигара, искаха да извикат: "Не на Лисабон!" пред камерата ни. Късно, работният ден беше приключил. Един от тях попита: "Вярно ли е наистина, че щяха да върнат смъртното наказание ако бяхме гласували с "да"?
Ето затова много политици мразят референдумите. Хората гласуват по много теми, някои от които нямат нищо общо със зададената, а други са чиста фантазия. Това означава, че е почти невъзможно да се отговори на въпроса, зададен от хората, които искат да напреднат с Договора от Лисабон. Политиците, които застъпват позицията, че ратификацията трябва да продължи, казват, че е възможно повторно гласуване. "Трябва да открием какви са били притесненията на ирландците и да се справим с тях", казват те. Това е прекалено рационално.

Ирландците били притеснени от много неща? Имаше много неща, някои верни, други не, някои конкретни, други съвсем общи. Референдумите може и да са лош начин да се борави със сложни правни договори, но това гласуване беше за Европейския съюз. Никой не може да твърди, че това е било протестен вот срещу ирландското правителство - рейтингът на Брайън Кауън бе изключително висок, когато той неотдавна стана министър-председател.
Някои смятат, че това означава, че Договорът от Лисабон по дефиниция е ужасен. В петък участвах в дискусия по Би Би Си Рейдио 5 Лайв с редактора на в. "Айриш сън". Неговият аргумент беше, че договорът е труден за разбиране, следователно е безсмислица и затова хората са били прави да гласуват против него.

Мисля, че подобна логика е трудно защитима. Повечето договори, повечето дипломатически споразумения и всъщност предлаганите закони се налага да бъдат написани на сложен юридически език. Поради самото си естество те са трудни за разбиране, дори от експерти. Ако не можеш да го сведеш до простичко заглавие, става много трудно в спора в разискванията да се включат заети хора с натоварено ежедневие.

Просто като политическа фантазия предлагам да се организират редица референдуми преди започването на преговори по конкретни въпроси. Подкрепяте ли идеята за външен министър на ЕС? За посолства на ЕС? За по-малко еврокомисари? За промяна в системата на гласуване? За председател на Европейския съвет? Това може и да не са най-привлекателните дебати, които човек да води на халба бира, но може да се дискутират разумно. Тогава правителството би било наясно къде са му проблемите.

Да се завърнем обаче към действителността. Днес е срещата на външните министри в Люксембург и те ще започнат да обсъждат какво да се прави по-нататък. Така че те първо ще попитат: "Какво иска Ирландия?" Ако отговорът е: "Не и втори референдум", тогава ще има повече обсъждания на тема Европа на две скорости. Прочетох доста неща по вестниците за това да се върви напред като група от 26 страни без Ирландия. Може и да имат право, ако е възможно да се намери начин да се продължи, като повечето страни действат по правилата от Договора от Лисабон, а Ирландия е в положение на догонващ.

Никой от моите източници обаче не смята, че това е разумно или възможно. Можете да поискате изключение от еврозоната, но не и за вас да се направи изключение при системата на гласуване или броя еврокомисари. Моето предчувствие (това е разумно предположение, няма да си изям шапката или да си посипвам главата с пепел ако се окаже, че съм сбъркал) не се е променило: Договорът от Лисабон може и да не е умрял, но ще умре.
Марк Мардел, Би Би Си нюз, 16 юни 2008 г.