"Не премахваме изучаването на българския език от училищата". Това каза министърът на образованието и науката Даниел Вълчев във времето за парламентарен контрол.
Думите му са по повод на предложения от Министерски съвет законопроект за промяна на Закона за народната просвета, според който отпада държавното образователно изискване за задължително изучаване на български език.
"По никакъв начин текстът в законопроекта не засяга изучаването на българския език в училище", беше категоричен Вълчев. Той обясни, че образователният министър трябва да издаде наредба за изучаването на езика и друга наредба за учебното съдържание по предмета "Български език".
"Двете наредби са с еднакво съдържание. Нормите на книжовния български език се регламентират от Института по български език на БАН, а какво се учи се определя от държавното образователно изискване за учебно съдържание", уточни министърът.
Според него правилното действие е да се полагат усилия за правилното усвояване на българския език, което е работа не само на министъра на образованието.
Вълчев отговори на депутата от Атака Станислав Станилов дали отпадането на изискването за задължително изучаване позволява изучаването на други официални езици в училище.
Станилов настоя да остане законовият текст за образователното изискване за задължително изучаване на български език. В отговор Даниел Вълчев каза, че не е против въпросният текст да остане, след като се счита, че има символно значение.
"Въпросът е да се направи така, че да се избегнат възможни пречки при провеждането на задължителните матури", допълни министърът. Вълчев обясни, че атаката срещу въпросната законодателна промяна идва от група преподаватели, които са против отпадането на кандидат-студентския изпит по български език и литература, след като бъдат организирани националните матури.
В предложените поправки на Закона за народната просвета се посочва, че отпада точка 4 от чл. 16 на закона. Тази точка регламентира съществуването на държавно образователно изискване за задължително изучаване на български език в училищата.
Промяната провокира множество спорове в обществото и притеснения, че ако бъде приета, изучаването на официалния език вече може и да не е задължително.
Думите му са по повод на предложения от Министерски съвет законопроект за промяна на Закона за народната просвета, според който отпада държавното образователно изискване за задължително изучаване на български език.
"По никакъв начин текстът в законопроекта не засяга изучаването на българския език в училище", беше категоричен Вълчев. Той обясни, че образователният министър трябва да издаде наредба за изучаването на езика и друга наредба за учебното съдържание по предмета "Български език".
"Двете наредби са с еднакво съдържание. Нормите на книжовния български език се регламентират от Института по български език на БАН, а какво се учи се определя от държавното образователно изискване за учебно съдържание", уточни министърът.
Според него правилното действие е да се полагат усилия за правилното усвояване на българския език, което е работа не само на министъра на образованието.
Вълчев отговори на депутата от Атака Станислав Станилов дали отпадането на изискването за задължително изучаване позволява изучаването на други официални езици в училище.
Станилов настоя да остане законовият текст за образователното изискване за задължително изучаване на български език. В отговор Даниел Вълчев каза, че не е против въпросният текст да остане, след като се счита, че има символно значение.
"Въпросът е да се направи така, че да се избегнат възможни пречки при провеждането на задължителните матури", допълни министърът. Вълчев обясни, че атаката срещу въпросната законодателна промяна идва от група преподаватели, които са против отпадането на кандидат-студентския изпит по български език и литература, след като бъдат организирани националните матури.
В предложените поправки на Закона за народната просвета се посочва, че отпада точка 4 от чл. 16 на закона. Тази точка регламентира съществуването на държавно образователно изискване за задължително изучаване на български език в училищата.
Промяната провокира множество спорове в обществото и притеснения, че ако бъде приета, изучаването на официалния език вече може и да не е задължително.
