Анатомически съвременният човек е мигрирал от Африка преди около 50 000 години. Друга по-малка група обаче, която е била от различен подвид, е напуснала континента 50 000 години по-рано, твърди проф. Майкъл Скилачи от университета на Торонто, съобщи "Дискавъри".

Днешните хора са наследници на тези от по-новата вълна преселници. Възможно е обаче сред коренното население на Израел, Йордания, Ливан, Сирия, Австралия, Нова Зеландия и Индонезия още да има такива с генетични следи от по-ранните преселници.

Проф. Скилачи също установи, че по-ранната група преселници са имали генетични сходства с неандерталците - хоминиди, напуснали Африка много по-рано, за да се установят в Европа и части от Западна и Централна Азия.

"Хората и неандерталците са имали общ предшественик в Африка преди около 500 000 години. Неандерталците обаче са еволюирали в Европа, а съвременният човек - в Африка", обяснява проф. Скилачи.

За изследването си той изчислил генетичните сходства, като сравнил измервания на тази част от черепа, която държи мозъка. Той използвал фосили от най-малко 28 популации на праисторически хора и на анатомически съвременни хора. Най-ранните индивиди от Близкия изток имат генетично сходство с най-ранните индивиди от Австралия, Нова Зеландия и Индонезия.

Всички анатомически съвременни индивиди приличат повече на европейците, живели преди 40 000 до 10 000 години, след втората вълна на преселението от Африка.

"Най-вероятно първите преселници са били претопени от втората вълна", твърди проф. Скилачи. Някои находки подкрепят тази теория. В етиопското село Херто, например, неотдавна бяха намерени фосили на индивиди, които са били по-силни и яки, в сравнение с Хомо Сапиенс. Те датират отпреди 154 000 до 160 000 години. БТА