„Ако българският президент Георги Първанов ни заръчва да препрочетем историята, това трябва да важи и за тяхната историография", заяви Тодор Чепреганов, директор на Македонския институт по национална история, пред всекидневника „Дневник".

„Лошо е, ако под препрочитане Първанов подразбира македонците да приемат тезите за българските корени", твърди Чепреганов.

Според него, Първанов и българските историци „трябва да видят всичко записано за съществуването на македонците в България, което сега упорито се отрича".

„След като препрочетат собствената си история, ще видят, че там съществува народ, който сега не признават. Може ли Първанов да очаква да приемем само тяхното тълкуване на историческите факти?", пита още Чепреганов.


Друг македонски историк, директорът на архива на Македония Зоран Тодоровски е на мнение, че историята трябва да се чете внимателно, а двете историографии да оценяват събитията и личностите въз основа на документи.

Тодоровски нарича българската позиция по редица въпроси непоследователна.

Според него за македонските дейци България имала „една позиция до 1944 г., друга от 1944 г. до 1948 г., трета до 1989 г. и четвърта оттогава насам. Позициите им се променят със смяната на политическите режими, което е неприемливо".


По време на разговорите си със своя македонски колега Бранко Цървенковски, Първанов каза, че "Тодор Александров и Яне Сандански са двете страни на един медал" и призова да се извлече поука от бутането на бюста на Тодор Александров във Велес.

Интересен е фактът, че Чепреганов и Тодоровски дават коренно противоположни оценки за мястото на Тодор Александров в историята на Македония:


„Александров заедно с Ванчо Михайлов провеждаха българската политика спрямо Македония. И двамата са личности, които не обединяват, а разделят македонския народ. Ако беше важен, народът щеше да го съхрани в колективната си памет", обяснява Чепреганов, докато Тодоровски е на мнение, че Александров е важна личност в македонската история.