България е осъдена заради фалита на банка от 2005 г.

Действията на прокуратурата са нарушили нормалния процес на работа в банката. България продължава да прилага лоши практики при казусите с банкова несъстоятелност. Няма достатъчно гаранции срещу съдебен произвол. Тези констатации прави Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по решение, свързано с фалита на Международната банка за търговия и развитие (МБТР) по жалба на бившите й собственици и управители Бони Бонев, Александър Панев и Светлозар Иванов.

Макар държавата да трябва да плати само разноските по делото, мотивите на съда са важни в контекста на казуса КТБ. По много обстоятелства двата случая силно си приличат, а преди година мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев също подаде две жалби в ЕСПЧ. Едната е от негово име и е за нарушаване на човешките му права, а втората е от името на фирмата му "Бромак", която беше основен акционер в КТБ, за отнетия лиценз на банката.

Малко предистория

Спорът за МТБР датира от 2004 г., когато тя е контролирана от братята Бони и Пламен Боневи, но в отношенията им настъпва разрив. Бони Бонев подава искане до БНБ да придобие 88.66% от МТБР, което централната банка разрешава. Пламен Бонев обаче отрича пред медиите за подобна сделка. Макар на общо събрание на акционерите делът на Бони Бонев формално да е прехвърлен, прокуратурата изпраща в банката органите на МВР, които да му попречат да поеме контрола върху нея.

Бони Бонев е арестуван за 24 часа, а прокуратурата образува дело срещу него за документна измама. Сметките на членовете на управителния съвет Александър Панев и Светлозар Иванов (назначени с решението на общото събрание, което е спряно от прокуратурата) са запорирани.

В крайна сметка Бони Бонев е оправдан от съда, но междувременно БНБ назначава квестори в МТБР, които установяват, че процентът на лоши кредити на банката е бил далеч по-висок от този, заявен пред регулатора.

Към края на 2005 г. лицензът на банката е отнет, БНБ иска и получава нейното обявяване в несъстоятелност, а до 2007 г. активите ѝ са разпродадени. Това е първата фалирала банка в България след кризата от 1996-1997 г., последвана и от фалита на КТБ през 2014 г. И при двата случая гуверньор на централната банка е Иван Искров, който заема поста от 2003 до 2015 г., когато подава оставка - цяла година след затварянето на КТБ.

Делото 

Делото пред ЕСПЧ е образувано по жалби на Бони Бонев, членовете на управителния съвет Светлозар Иванов и Атанас Радев, както и от Александър Панев, който е бил назначен за изпълнителен директор на МТБР през 2004 г. Обжалването е и от името на 20 офшорни компании, също акционери, за които се предполага, че са били контролирани от Бони Бонев и с чиито дялове той е смятал да придобие контрола върху банката.

Жалбоподателите твърдят, че с действията си прокуратурата незаконно е попречила на управлението и дейността на банката. БНБ от своя страна пък незаконно е отнела нейния лиценз, процедурата по несъстоятелност също не е била проведена според правилата, а наложените запори върху сметките на Панев и Иванов са били твърде високи и е било редно да бъдат намалени в хода на производството.

За отнемането на лиценза съдът приема, че няма как да вземе отношение, тъй като това е предмет на вътрешното българско законодателство, върху което съдът има ограничена компетентност да се произнася. За пример е посочен казусът с "Капитал банк" АД, фалирала по време на кризата от 1997 г., чието дело също е стигнало до ЕСПЧ, а решението на съда е същото.

Все пак в мотивите си съдът отбелязва, че българското законодателство не се е изменило от времето на този казус и продължаващата липса на достатъчно гаранции срещу съдебен произвол е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Друго нарушение на конвенцията според съда е запорирането на сметките на Иванов и Радев - заради липсата на възможност да бъде оспорено по адекватен начин. ЕСПЧ осъжда като недопустима и намесата на прокуратурата в дейността на банката.

За фалита на МТБР съдът приема, че, макар производството да се е водило съобразно разпоредбите на закона и практиката на ВКС към този момент, същите са ограничили правото на защита на Бони Бонев, като са предоставили право на участие в процеса по несъстоятелност единствено на квесторите на банката. Отново се прави паралел с "Капитал банк" АД, при която е приложена същата порочна практика.

Макар в настоящото законодателство да е предвидена възможност за акционерите с 5% участие да участват в производството по несъстоятелност, те все още нямат право да оспорват решението на съда за обявяване на банката във фалит. За представители на банката пред съда се приемат нейните квестори. ВКС поиска отмяна и на двете разпоредби от Конституционния съд.

Източник: capital

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини