Няколко етюда за служители и началници.
За съжаление, когато човек започва работа някъде, никога не може да бъде 100% сигурен дали му е провървяло с ръководството. Единствено с времето може да разберем с какъв началник си имаме работа. Шефът си не можем да избираме, но пък можем да се научим как да работим с него. Ето някои предложения за "мирно съвместно съществуване" с началството на работното място.
Ако шефът ви кара да правите неща, които нямат нищо общо със служебните ви задължения...
Никога не отказвайте категорично, но му помогнете да си спомни за какво всъщност ви е назначил. Отговорете, че веднага след като си свършите работата и ви остане свободна минутка, ще изпълните молбата му. Ако винаги си замълчавате, то подобни, несвойствени на длъжностната ви характеристика задачки, ще стават все по-чести, докато се превърнат в установена практика.
Ако шефът ви често излиза от контрол и си "изсипва нервите" върху вас...
Значи е дошло време да седнете и да си поговорите с шефа си по този въпрос. В разговора трябва да го попитате какво не правите както трябва, което го изкарва от равновесие и как можете да се коригирате. Може да спечелите, ако поискате съвет и помощ. По-твърд подход е да заявите направо, че не ви е приятно да ви навикват, особено пред колегите ви и да помолите в бъдеще, когато има проблем с работата ви, той да бъде обсъждан на четири очи.
Ако началникът ви често отсъства от офиса по лична работа, а вие трябва да го прикривате, да вършите работата му, след което накрая той си приписва вашите заслуги...
Най-добре е да съобщите деликатно за това на по-висшестоящ човек. Един сценарий: ако на важна среща представяте проект, в който вие сте свършили повечето работа, без да се стеснявате допълнете началника си и изтъквайки някое предимство на проекта, дайте да се разбере, че вие сте взели активно участие. Разбира се, може да добавите, че без помощта на началника никога нямаше да се справите по този начин...
Ако шефът ви нарочно ви игнорира или нарочно ви поставя най-трудните задачи...
То и в този случай е уместно да проведете разговор, за да сложите край на страданията си. В хода на разговора се опитайте да изясните поради каква причини ви игнорират или претоварват и се постарайте да достигнете до решение на проблема. Ако ви игнорират, защото са недоволни от работата ви, поискайте помощ или съвет. Ако обаче причината е лична неприязън, то поискайте да ви преместят в друг отдел или – в зависимост от ситуацията – започнете да си търсите нова работа. Личното отношение се променя много трудно и не е ясно дали си заслужава изобщо да се опитвате да го направите.
Ако заплатата ви се е оказала по-малко от обещаното от шефа...
Препоръката е да не отлагате, а веднага да изясните въпроса. Напълно възможно е да е станала някаква грешка или да има обективни причини. Догадките няма да ви помогнат, така че – питайте.
За съжаление, когато човек започва работа някъде, никога не може да бъде 100% сигурен дали му е провървяло с ръководството. Единствено с времето може да разберем с какъв началник си имаме работа. Шефът си не можем да избираме, но пък можем да се научим как да работим с него. Ето някои предложения за "мирно съвместно съществуване" с началството на работното място.
Ако шефът ви кара да правите неща, които нямат нищо общо със служебните ви задължения...
Никога не отказвайте категорично, но му помогнете да си спомни за какво всъщност ви е назначил. Отговорете, че веднага след като си свършите работата и ви остане свободна минутка, ще изпълните молбата му. Ако винаги си замълчавате, то подобни, несвойствени на длъжностната ви характеристика задачки, ще стават все по-чести, докато се превърнат в установена практика.
Ако шефът ви често излиза от контрол и си "изсипва нервите" върху вас...
Значи е дошло време да седнете и да си поговорите с шефа си по този въпрос. В разговора трябва да го попитате какво не правите както трябва, което го изкарва от равновесие и как можете да се коригирате. Може да спечелите, ако поискате съвет и помощ. По-твърд подход е да заявите направо, че не ви е приятно да ви навикват, особено пред колегите ви и да помолите в бъдеще, когато има проблем с работата ви, той да бъде обсъждан на четири очи.
Ако началникът ви често отсъства от офиса по лична работа, а вие трябва да го прикривате, да вършите работата му, след което накрая той си приписва вашите заслуги...
Най-добре е да съобщите деликатно за това на по-висшестоящ човек. Един сценарий: ако на важна среща представяте проект, в който вие сте свършили повечето работа, без да се стеснявате допълнете началника си и изтъквайки някое предимство на проекта, дайте да се разбере, че вие сте взели активно участие. Разбира се, може да добавите, че без помощта на началника никога нямаше да се справите по този начин...
Ако шефът ви нарочно ви игнорира или нарочно ви поставя най-трудните задачи...
То и в този случай е уместно да проведете разговор, за да сложите край на страданията си. В хода на разговора се опитайте да изясните поради каква причини ви игнорират или претоварват и се постарайте да достигнете до решение на проблема. Ако ви игнорират, защото са недоволни от работата ви, поискайте помощ или съвет. Ако обаче причината е лична неприязън, то поискайте да ви преместят в друг отдел или – в зависимост от ситуацията – започнете да си търсите нова работа. Личното отношение се променя много трудно и не е ясно дали си заслужава изобщо да се опитвате да го направите.
Ако заплатата ви се е оказала по-малко от обещаното от шефа...
Препоръката е да не отлагате, а веднага да изясните въпроса. Напълно възможно е да е станала някаква грешка или да има обективни причини. Догадките няма да ви помогнат, така че – питайте.
Източник: tia.bg
