ЛОС АНДЖЕЛИС. За математиците 32 е интересно число: две повдигнато на пета степен, 2 по 2 по 2 по 2 по 2.
За икономистите 32 е даже по-специално, защото измерва разликата в стила на живота между първия свят и развиващия се свят. Средните показатели, с които хората консумират ресурси като петрол и метали и произвеждат отпадъци като пластмаси и парникови газове, са около 32 пъти по-високи в Северна Америка, Западна Европа, Япония и Австралия, отколкото в развиващия се свят. Коефициентът 32 има големи последици.

За да ги разберем, нека разгледаме нашето притеснение по повод световното население.

Днес има над 6.5 милиарда хора и техният брой може да нарасне до 9 млрд. в средата на века. Преди няколко десетилетия много хора считаха нарастващото население за главното предизвикателство пред човечеството. Сега осъзнаваме, че то има значение само доколкото хората консумират и произвеждат.

Ако повечето от 6.5 млрд. души на света бяха във фризера и нито консумираха, нито осъществяваха обмяна на веществата, те нямаше да създадат ресурсен проблем.

Това, което действително има значение е съвкупната консумация на света, сумата от всички локални консумации, която се равнява на локалното население умножено по локалния коефициент на консумация на глава.

Онези около 1 милиард души, които живеят в развитите страни, имат сравнителен коефициент на консумация 32. Повечето от останалите 5.5 милиарда хора, които съставят развиващия се свят, имат коефициенти на консумация на глава под 32, най-често по-ниски и клонящи към 1.

Населението, особено на развиващия се свят, нараства и някои хора остават втренчени само в това. Те отбелязват, че населението в страни като Кения бързо се увеличава и казват, че това е голям проблем.

Да, това е проблем за над 30 милиона жители на Кения, но това не е тежест върху целия свят, тъй като Кения консумира много малко (относителният им коефициент на глава е близо до 1). Истински проблем за света е, че всеки от 300 милиона американци консумира колкото тридесет и двама кенийци. С 10 пъти по-голямо население, САЩ консумира 320 пъти повече ресурси от Кения.

Хората от третия свят са наясно с тази разлика в консумацията на глава, макар повечето от тях да не могат да определят, че разликата е 32 пъти. Когато те повярват, че шансовете им за догонване са безнадеждни, те понякога се разстройват или разгневяват, а някои стават терористи или толерират и поддържат терористите. След 11 септември стана ясно, че океаните, които някога са предпазвали САЩ, вече не могат. Ще има още терористични атаки срещу нас и Европа, а може би и срещу Япония и Австралия - докато 32 - кратната разлика в консумацията се запази.

Хората, които консумират малко, искат да се радват на стил на живот с висока консумация. Правителствата на развиващите се страни правят увеличаването на стандартите на живот главна цел в националната си политика. А десетки милиона хора от развиващия се свят на своя глава търсят стила на живот на първия свят, емигрирайки главно в САЩ и Западна Европа, Япония и Австралия. Всеки подобен трансфер на човек в страна с висока консумация повишава световния коефициент на консумация, дори ако повечето имигранти не успяват незабавно да увеличат консумацията си 32 пъти.

Сред развиващите се страни, които търсят как да увеличат у дома коефициента на консумация на глава, изпъква Китай. Той има най-бързо нарастващата икономика и 1.3 млрд. китайци, над четири пъти повече от населението на САЩ. Светът вече е тръгнал към изчерпване на ресурсите и това ще се случи даже и по-бързо, ако Китай постигне американското ниво на коефициента на консумация. Китай вече се конкурира с нас за петрол и метали на световните пазари.

Коефициентите на консумация на глава в Китай са все още 11 пъти под нашите, но нека предположим, че те се повишат до нашето равнище. Нека също така опростим нещата и си представим, че нищо друго не увеличава световната консумация - тоест нито една друга страна не увеличава консумацията си, населението на всички страни (включително Китай) остава непроменено и имиграцията спира. Само това, че Китай ще се изравни с нас, ще доведе приблизително до удвояване на световните коефициенти на консумация. Консумацията на петрол ще се увеличи с 106%, консумацията на метал с 94%.

Ако Индия както и Китай ни догони, световните коефициенти на консумация ще се утроят. Ако целият развиващ се свят изведнъж се изравни с нас, коефициентите ще се увеличат 11 пъти. Ще стане така все едно световното население да се раздуе до 72 милиарда души (при запазване на сегашните нива на консумация).

Някои оптимисти изтъкват, че можем да поддържаме свят с девет милиарда души. Но не съм срещал някой достатъчно луд да твърди, че можем да поддържаме 72 милиарда. И все пак колко често обещаваме на развиващите се страни, че ако само въведат добри политики - например учредят честно правителство и икономика на свободния пазар - те също ще могат да се радват на лайфстайла на първия свят. Това обещание не е възможно, то е жестока измислица: на нас ни е трудно да поддържаме стила на живот за първия свят дори само за 1 милиард души.

Американците може би считат нарастващата консумация в Китай като проблем. Но китайците просто се стремят към коефициента на консумация, който американците вече притежават. Да им кажем да не го правят ще е безполезно.

Единственото, което биха приели Китай и останалите страни от развиващия се свят, е да се стремим да направим коефициентите на консумация и жизнените стандарти в света по-равни. Но светът няма достатъчно ресурси да позволи повишаване на коефициентите на консумация в Китай, да не говорим за останалите в света, до нашите равнища. Значи ли това, че се задава бедствие?

Не, можем да стигнем до стабилен изход, при който всички страни се сближат при коефициенти на консумация значително под сегашните най-високи равнища.

Американците могат да възразят: няма начин да жертваме жизнените си стандарти в полза на хората в останалата част на света.

Така или иначе, независимо дали го желаем или не, скоро ще трябва да намалим коефициента си на консумация, защото сегашните ни коефициенти са неустойчиви.

Няма да се изисква реална жертва, все пак, тъй като жизнените стандарти не са твърдо обвързани с коефициентите на консумация. Консумацията на повечето американци е прахосническа и с много малко или с нищо не допринася за качеството на живота. Например консумацията на петрол на глава от населението в Западна Европа е едва половината от нашето, а все пак стандартът на живот в Западна Европа е по-висок по всеки смислен критерий, включително жизнени очаквания (очаквана продължителност на живота, бел.ред.), здраве, детска смъртност, достъп до медицински услуги, финансова сигурност след пенсиониране, време за отдих, качество на обществените училища и подкрепа за изкуствата. Запитайте се дали прахосничеството на бензин от американците допринася положително за някоя от тези мерни единици.

И други аспекти от консумацията ни са прахоснически. По-голямата част от световния риболов все още се върши по неустойчив начин, много вече са паднали в колапс заради слабия улов - въпреки че знаем как да ги управляваме по начин, който едновременно запазва както околната среда, така и доставките на риба. Ако практикувахме единствено и само устойчив риболов, можехме да извличаме от океана максимално в исторически план количество риба и да продължаваме така за неопределено бъдеще време.

Същото важи и за горите: вече знаем как да ги сечем по устойчив път и ако правехме така в целия свят, можехме да извличаме достатъчно дървен материал, за да отговорим на световните нужди от дървесина и хартия. Въпреки това повечето гори се управляват по неустойчив начин и добивите падат.

Точно както е сигурно, че през по-голямата оставаща част от живота ни ще консумираме по-малко от сега, сигурно е и че коефициентите на консумация в много развиващи се страни един ден ще са по-равни с нашите. Това са желани тенденции, а не ужасни прогнози. На практика ние вече знаем как да насърчаваме тези тенденции; най-важното, което липсва, е политическа воля.

За щастие миналата година имаше обнадеждаващи знаци.

На последните избори в Австралия голямото мнозинство от гласоподаватели обърна политическия курс на криене на главата в пясъка, следван от тяхното правителство от десетилетие; новото правителство незабавно подкрепи Протокола в Киото за съкращаване на световните емисии от парникови газове.

Също през миналата година загрижеността за изменението на климата изключително нарасна в Съединените Щати. Дори в Китай се водят активни дискусии за екологичната политика, а наскоро обществени протести спряха изграждането на огромен химически завод близо до центъра на Сиямен. Затова съм предпазлив оптимист. Светът има сериозни проблеми с консумацията, но можем да ги преодолеем, ако решим да го направим.

Автор: Джаред Даймънд, от английски Димитър Събев

Джаред Даймънд е професор по география в University of California, Лос Анджелис. Той е авторът на „Колапсът на цивилизациите" и „Пушки, вируси, стомана".