Празничната Вечерня с Акатист на Св. Николай, както и божествената св. Литургия на самия празник , бяха възглавени от Архиерейския наместник Негово Високопреподобие архимандрит Висарион. С него съслужиха и шестима свещеници – енорийският свещеник Васил Маджаров, протойерей Запрян Шиков от храм „Св. Неделя”, отец Димитър Одаджиев от храм „Св. Богородица”, отец Димитър Михайлов от храм „Св. Висарион Смоленски”, протойерей Станимир Минков от храм „Св. Атанасий” в Чепеларе и отец Николай Рангелов от момчиловския храм „Св. Св. Константин и Елена”.
Много вярващи от града и околните селища прекрачиха прага, за да си запалят свещи и да благодарят на застъпника на бедните и онеправданите, на семействата и децата - чудотвореца свети Николай Мирликийски. Църковният хор с диригент Радка Чакърова огласи храма с песнопения и радостния възглас „Христос Воскресе!”.
Архиерейският наместник архимандрит Висарион благослови множеството и пожела мир и светла вяра в душите. По повод 180-годишнината на храма и патрона на църквата Св. Николай Чудотворец обръщение отправи протойерей Запрян Шиков. Той благодари на Бога и на всички, помогнали за съграждането на този храм и поддържането му сега.
В края на празничната Литургия бе изнесена храмовата икона за традиционното литийно шествие с нея по улиците около църквата. След това бе отслужен в двора водосвет за здраве, в който се включи и най-възрастният в Смолян свещеник Махаил Михайлов. В празника взе участие и депутатът Петър Кадиев, родом от Устово, който заяви, че с духовната подкрепа на Свети Николай човек намира упование и в най-трудните моменти. Радостно е, заяви той, че толкова много хора са дошли на празника с благодарност.
Църковното настоятелство организира благословена трапеза. Курбанът бе осветен с молитва от отец Васил. По повод 180-годишнината настоятелството издаде дипляна за историята на храма. Представени бяха и две изложби – на Държавния архив в Смолян със старинни снимки от храма и на децата от Неделното училище.
180 години храм „Св. Николай Чудотворец“ е с отворени врати за всеки, който търси мир, духовно просвещение и укрепване на вярата си и е почитано място не само от християните заради чудесата на най-популярен светец на християнската Църква. Храмовата икона се слави като чудотворна, помогнала на много хора в беда и немощ, на семейства и деца.
Храмът е построен през 1836 г. върху основите на старата църква, отбелязва бележитият родопски книжовник Стою Шишков в книгата си „Из долината на р. Арда“. Той посочва още, че „през първата половина на 19 век в устовската церква „Св. Никола“, която се счита и като съборна в цялата Ардинска долина, първи път се чу на български „Отче наш“ и “Символът на вярата“, а след малко време и всичките видове богослужения почват да се извършват на български.“
След Освобождението на България /1878г / устовци решават да преустроят църквата във величествен храм и за една година, с усилията на цялото население, се съгражда църквата в настоящия й вид. На 22 юли 1884 г. Одринският Стобийски епископ Синесий в съслужие на протосингела на Одринската митрополия Кесарий, Ахъ-Челебийския наместник протойерей Гавраил Янков и общо 23-ма свещеници от цялата кааза освещават новия храм.
През 1924 г. е построена и новата камбанария, където е преместен часовникът, донесен още през 19 век. Малката камбана на църквата е излята от устовеца леяр Димитър Арсенов през 1908 г. и тежи 140 кг, отбелязано на самата камбана. Голямата камбана тежи 285 кг, излята през 1954 г. от Стоян Алексиев и синове от София. Освен орнаменти по нея са изобразени Св. Богородица, Св. Никола и др. светии. Има и призив: „Благовествуй, земле, радост велию! Хвалете, небеса, Божию славу!“
Църквата е архитектурен и художествен паметник с местно значение. Произведение на изкуството в нея е дърворезбованият иконостас, дело на известния художник-резбар Петър Кушлев, родом от Широка лъка, автор и на иконостаса на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Ню Йорк. Ценна за устовската църква „Св. Николай Чудотворец“ е иконата „Св.св. Кирил и Методий“, рисувана от Станислав Доспевски, оставил надпис: „1865 писа Станислав Д.“
Храмът винаги е бил крепост на вярата и родолюбието, здраво свързан с развитието на революционното, просветното и читалищното дело в Средните Родопи, отхвърлянето на фанариотството. С вяра и преданост към народа в него са служили значими за историята личности – стожери на православието и българщината Йеромонах Григорий, Киряк Белковски, Харалампи Поппалов, Петър Станчев, служил в храма цели 50 години. Сега енорийски свещеник е Васил Маджаров, който ръководи и създаденото преди 4 години неделно училище.
