Сигурността на Черноморския регион като кръстопът е от изключително значение за НАТО. „Ние не можем да си позволим да правим компромиси”, категоричен бе заместник-генералният секретар на НАТО Александър Вършбоу.
Той е в София за участие конференция, организирана от Атлантическия клуб в България, посветена на сигурността в Черноморския регион.
Вършбоу посочи, че НАТО се изправя пред тежки предизвикателства,свързани с хибридната война, кибератаките и все по-агресивна Русия - нелегалното присъединяване на Крим и дестабилизиране на Украйна, неконтролираната миграция. Вършбоу коментира, че тези два проблема са от изключително голяма важност за сигурността в региона.
Той информира, че вече се прилага план за действие на Алианса, който предвижда утрояване на силите на НАТО в региона и възможността за предислоциране в случай на нужда на 40 хиляди души, част от силите на НАТО.
„Много неща са заложени на карта в Черноморския регион”, коментира Вършбоу, който бе категоричен, че НАТО ще запази своето присъствие в Констанца – Румъния.
По думите му е необходимо с общи усиля да бъдат вързани ръцете на Русия.
„Комбинация от сила и диалог е най-добрият начин Русия да се върне към спазването на международния закон”, категоричен бе той.
Според заместник-генералния секретар на НАТО замразеният конфликт в Грузия и Молдова заплашва да продължи тази нестабилност в региона.
Вършбоу коментира, че присъствието на военни кораби в Черноморския регион на ротационен принцип би довело до по-голяма сигурност в региона.
По думите му НАТО просто не може да повярва на очите си относно това, което се случва в Украйна. „Всички източници показват и говорят за това, че има военно присъствие на Русия”, заяви той и визира така наречените сепаратистки сили. „Ясно е за нас, че техните оръжия са финансирани от Русия. Тя носи пълна отговорност за тези действия. Това е първият тест за готовността на Русия да се присъедини и да ни съдейства”, коментира Вършбоу.
Той упрекна руската страна, че не е спомогнала за реализирането на съвместно наблюдение на партньорите от НАТО в Украйна.
„Русия не е спомогнала за подобно общо наблюдение по никакъв начин”, посочи Вършбоу. Той бе категоричен обаче, че диалогът с Руската федерация ще продължи, особено по отношение на агресията в Украйна и да държим отворен дипломатическият канал.
Вършбоу коментира срещата на НАТО и Русия, на която са били обсъдени проблемите в Украйна и военното присъствие там, както и проблемът със сигурността в Афганистан.
Според него дискусията е била възможност да бъдат видяни всички пукнатини в реализираните политики. „Тази среща бе наистина много полезна”, заяви заместник-генералният секретар на НАТО.
Относно сигурността и новите предизвикателства, свързани с миграцията Вършбоу коментира, че нелегалното пресичане на границите на НАТО е недопустимо.
Заместник-генералният секретар на НАТО потвърди, че НАТО ще приветства и ще покани Черна гора като 29-тия член на Алианса и коментира, че присъединяването на Македония е възпрепятствано от политическата нестабилност в региона. Той отбеляза, че работят добре със Сърбия и се стараят да помогнат на Молдова, която все още има ограничени инвестиции за военна структура.
Според него би било добре България и Турция като страни членки на Алианса да интегрират и да включат техните морски сили в наблюдението на Черноморския регион.
Посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин коментира от своя страна, че НАТО трябва да покаже капацитета си срещу новите заплахи, сред които екстремизъм и зараждащите се войни. Той посочи, че срещата от Варшава ще обсъди тези заплахи.
Рубин припомни, че инвестициите на САЩ са над 7 млн. долара за инфраструктура в базата ни в Ново село и визира нова площадка за хеликоптери, поддържане и обновяване на сградите. Базата ни ще получи още два милиона долара през 2017 г.
По думите му е необходимо да осигурим за всички съюзници една стабилна здрава база. Той констатира, че САЩ ще финансира с 5 млрд долара засилването на военните обучения – двустранни и многостранни и посочи, че по програма финансирана с два милиона долара от САЩ български войници ще могат да получат допълнително обучение и квалификация.
„Това е програма, която ще отговори на сегашните потребности на България”, заяви посланик Рубин.