Проверките на пенсионните фондове и застрахователните компании се отлагат с три месеца и според новия график ще се проведат от юли до октомври. Причината е, че независимите одитори с международен опит са заети с банките и в момента няма достатъчно свободни фирми, които да се заемат с 27-те пенсионни и 54 застрахователни дружества, работещи на българския пазар. За това съобщава Комисията за финансов надзор (КФН), която организира проверките по задължение. От информацията на регулатора става ясно, че за проблема с недостига на одитори са запознати Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и Европейската комисия (ЕК), откъдето е пристигнала препоръка за отлагане на процедурата. Това обаче ще трябва да бъде одобрено от депутатите в парламента, защото по закон проверката в сектора трябва да е приключила през август. Ако се получи разрешение за отлагането и не изникнат други препятствия, отговорът на въпросите надценяват ли се активи на пенсионните фондове и достатъчни резерви ли заделят застрахователите ще бъде даден през декември.

Неочаквано препятствие

За трудности с намирането на свободни одитори, които хем да отговарят на високите критерии, хем да могат да поемат поръчката сега, сигнализираха компании от застрахователния бранш още преди седмици, когато изтичаше първоначалният срок за сключване на договори с проверяващи компании. Проблемът идва, от една страна, заради значителния брой дружества, които трябва да се инспектират, и, от друга - заради изискването във всяко от тях да влезе екип от поне петима квалифицирани експерти, които не са работили с проверяваната компания през последните пет години. Въпреки че няма ограничение да се сключват договори с чуждестранни одитори, практиката е такава, че международните компании работят с местни подизпълнители. На малък пазар като българския обаче те не са много и в момента са заети с годишните одити на предприятията в страната и с проверката на качеството на активите и стрес тестовете на 27-те банки, което само по себе си е предизвикателство, тъй като се провежда за пръв път.

Самите одитори също имат причина да не бързат с проверките, особено на застрахователните дружества. Те ще се правят по новия регламент "Платежоспособност II", който влезе в сила за страните от европейското пространство през януари тази година. Освен че самите одитори нямат практика да работят по него, допълнителни трудности създава местният регулатор, който още не е издал наредбите, съгласно които дружествата трябва да изготвят счетоводните си баланси към 31 март. А това е датата на отсичане, по която според първоначалния план трябва да се правят проверките. Не е ясно дали ако се приеме отлагането на процедурата, тя ще се извърши по балансите към друга дата.

Съпротива срещу проверките има и сред самите проверявани, защото одитите може да открият капиталови дупки за милиони левове, които собствениците им ще трябва да запълнят. Освен това компаниите ще трябва да платят от собствения си бюджет за услугата, която не е евтина. Ето защо в средите се чуват гласове, че инспекцията трябва да обхване само големите дружества, тъй като малките не можели да си позволят разхода, а и не носели заплаха за финансовия сектор. Това обаче не би следвало да се приема сериозно, тъй като в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници ясно е разписано, че упражнението е за всички.

Защо трябва да има проверка

Преди да се разпише със закон като задължителен за изпълнение ангажимент, проверката в пенсионния и застрахователния сектор бе препоръчана от Европейската комисия (ЕК), която засече проблеми в доклада си за макриокономическите дисбаланси през 2015 година. Още по-рано пък имаше скандал заради сигнал, подаден от четири пенсионни фонда до регулатора, в който се повдигнаха съмнения, че в бранша има манипулиране на доходността и експозиции към свързани компании в разрез с правилата. Това не бе достатъчно за КФН да се задейства и да провери сигнала.

Паралелно с това се появиха притеснения за застрахователния сектор. Излезлите резултати от стрес тестовете в Румъния показаха капиталови дупки за 356 млн. евро, включително сред застраховател с български акционери. Имайки предвид, че двата пазара си приличат, това разколеба увереността във финансовата стабилност на местните дружества.

Поради тези причини и тази година ЕК препоръча проверки в двата сектора, макар при представянето на тазгодишния доклад за макроикономическите дисбаланси експертите да посочиха, че "тяхното функциониране (на пенсионните фондове и застрахователните дружества, бел. ред.) не представлява някакъв особен риск за финансовата стабилност на страната заради техните размери, но има икономически и политически рискове, на които би следвало да се обърне внимание". Заключението почива на факта, че активите на пенсионните фондове са около 9-10% от БВП, а активите на застрахователите са около 3 млрд. евро. Експертите обясниха, че икономическите рискове при пенсионните дружества са свързани със стойността на техните инвестиции, тъй като на Българската фондова борса (БФБ) "понятието пазарна стойност няма същия смисъл, който има на един развит пазар". "Основен риск за нас е от завишена оценка на стойността на активите. А пенсионните фондове предлагат задължително осигуряване, вложителите нямат право да не внасят в тях и това води до политически риск, защото вложителите имат известни очаквания за бъдеща пенсия и ако икономическите рискове се материализират и не покрият очакванията на хората, това би могло да доведе до обществен натиск за рационализиране на тези фондове или за директно поемане на техните задължения от Сребърния фонд", обясниха експертите Персиан Петков и Николай Герчев миналата седмица.